Добре дошли в моя блог!

Убедена съм, че всяко дете е миниатюрна енциклопедия – с всички нюанси на емоциите, откровеността, любопитството и със своята индивидуална житейска философия …нужно е само ние “големите”, да я прелистим и да се поучим от ежедневните уроци, които малките ни дават.

Няма по-добър съветник за гледане на дете от самото дете!

сряда, 28 май 2014 г.

Кога бебето задържа главата си изправена само?

Кога бебето задържа главата си изправена само?



При раждането мускулите и двигателните умения на бебето са още неразвити. Това налага да бъдем особено внимателни при грижите за него. Бебето започва да проявява способности да задържа главата в права на тялото линия едва след първия месец за секунди и да я изправя около четвъртия месец. Контролът на позицията и движенията на главата обаче стават стабилни едва към шестия месец.

Какво е типичното развитие на бебето относно контрола на главата по месеци?

Новороденото трябва да се държи изключително внимателно, като при повдигането от, при поставянето му, при държането и предаването от едни в други ръце, трябва да се поддържа стабилно главата и вратът му. Заради неразвитите мускули при врата, то не би могло да понесе и резките движения и подрусванията – така че бъдете внимателни и при използването на закритата количка и при шофиране.

Предупреждавайте винаги другите хора, които искат да поддържат бебето, как правилно да го правят.

Към края на първия месец бебето започва да проявява способности да задържа и извърта настрани главата си, легнало по корем. Някои бебета успяват около 7 седмица да повдигнат малко главата си и от легнало положение. През втория месец то успява да държи самостоятелно главата си, когато го държите изправено в ръце, но само за секунди. Можете да го слагате в кенгуру на гърдите си, но отново задължително трябва да подкрепяте главата му. Раницата, с която можете да го носите на гръб, все още не е подходяща. При носене в слинг трябва да го поставите, така че да виждате лицето му и в позиция, която да не възпрепятства дишането му.

За да стимулирате развитието на мускулите му при врата и контрола на главата му, поставяйте го от време на време в будно състояние по корем.

Бебето може да повдига главата си нависоко задълго и стабилно от легнало по корем положение между 3-ия и 4-ия месец. Подходящо упражнение за тази възраст, което да укрепи мускулите при врата е, да му подадете ръцете си, които то да хване в легнало по гръб положение. Използвайки ви за опора, то инстинктивно се надига. Задръжте го в позиция под ъгъл от 45 градуса за известно време и го върнете обратно да си почине. Все още е рано при това упражнение да го изправяте под по-голям ъгъл. Засега то може да задържа главата си в права на тялото линия. Няма да му навреди, да го носите в раница на гърба си.



След третия месец можете да го поставяте в седнало положение, но задължително в подходящо за него столче, което дава стабилна опора на гърба, врата и главата му. Ъгълът на седене още е по-полегат, а не прав под 90 градуса. Може да седи и в скута ви, облегнало се с гръб на вашето тяло. Все още не бива да го оставяте и за секунди само в седнало положение.

Между петия и шестия месец бебето, освен че държи главата си изправена стабилно, може да я надига под ъгъл спрямо тялото при поставяне в седнало положение. Към края на месеца можете да тичате с бебето на ръце или в специална за целта количка.

След като бебето овладее контрола над главата, следват да се развият уменията му да сяда, да се обръща и пълзи. Умението да държи главата си самостоятелно е важно и по отношение на храненето му – позволява поставянето му в седнало положение и преглъщането на твърдите храни, което също е условие за започване на захранването му.

В случай, че бебето не успява да задържи главата си изправена на тримесечна възраст, обърнете внимание за това на педиатъра му.

Имайте предвид, че децата се развиват различно от люлката. При някои едни способности се появяват по-рано, при други същите закъсняват и обратното. При преждевременно родените бебета е нормално обичайните за дадена възраст умения да се появят малко по-късно в сравнение с връстниците им.
 

четвъртък, 15 май 2014 г.

Здрави бъбреци от бебешка възраст

9 месеца



Често смятаме, че от заболявания на отделителната система страдат предимно възрастните, но от тях не са пощадени и децата. „През последните пет години се отчита увеличаване на бъбречните заболявания в детска възраст”,
съобщава доц. Анелия Буева – завеждащ единствената в България Детска нефрологична клиника към Университетската педиатрична болница в София.
Във възрастта от 0 до 3 години най-чести са инфекциите и вродените аномалии на отделителната система. Отделителната система започва да се формира още през 7-ата гестационна седмица (г.с.), а през 16-ата г.с. бъбреците вече произвеждат урина. Генетични заболявания или негативно влияние на средата в ранните етапи на вътреутробното развитие могат да причинят аномалии във функциите на отделителната система.Според статистически данни 3 до 10 на всеки 1000 бебета са родени с бъбречна малформация, като почесто засегнати са момичетата. Когато аномалията е тежка, тя се проявява с бъбречна недостатъчност, а когато е лека – с чести инфекции на отделителната система. Понякога малформациите нямат клинични симптоми и се установяват случайно на доста по-късна възраст. Инфекциите на пикочните пътища при децата са на второ място по честота след инфекциите на горните дихателни пътища. Това се дължи както на незрялата имунна защита и на несъвършената функция на отделителната система в ранна възраст, така и на лоша хигиена и рядко сменяне на еднократните пелени. До 1 год. децата не могат да контролират пикочния си мехур и при напълване той се освобождава неволево, но не се изпразва напълно, както при възрастните и по-големите деца, и в него винаги остава урина. Тя е подходяща среда за развитие на патогенни бактерии.
Всеки от органите на отделителната система (бъбреци, пикочен мехур, уретра) може да бъде обхванат от инфекция, най-често бактериална. Инфекциите на отделителната система при бебетата се диагностицират трудно поради атипичното им протичане.
Колкото по-малко е детето, толкова по-вероятно е симптомите да не са характерни. В кърмаческа възраст инфекциите се придружават от повишена телесна температура и намален апетит. Нерядко обаче болестните прояви на бъбреците са слабо изразени. Повишената температура често се отдава на вирусна инфекция, възпалени сливици и дори на рана от падане. „Ако при преглед от педиатър не бъде установено възпаление на горните дихателни пътища, това може да е сигнал за инфекция на отделителната система”, уточнява доц. Буева.
Адекватното и бързо лечение е от изключително значение защото честите и повтарящи се уроинфекции в детството могат да доведат до повишено артериално налягане, както и до промяна в размера и функцията на бъбреците
в зряла възраст. Поради неволевото изпразване на пикочния мехур новородените уринират около 20 пъти в денонощие. Често родителите си задават въпроса колко често да сменят пелените на бебето. „Независимо дали се използват текстилни пелени, или пелени за еднократна употреба, те трябва да се сменят на 2–3 часа предупреждава нефроложката. Въпреки че попиват течността и запазват дупето сухо, пелените за еднократна употреба се напояват с урина и при температура около 37 оС стават отлична среда за развитие на микроорганизми – предпоставка за възникване на инфекции на пикочните пътища. „На около 1 год. децата вече имат контрол върху пикочния си мехур и могат да съобщят, когато той е пълен. Родителите трябва да приучат детето възможно най-рано да ходи на гърне и да премахнат пелените. След 6-ия месец, когато бебето може да стои седнало, вече може да се слага на гърне по няколко пъти на ден, за да свикне и да овладее контрола върху пикочния си мехур”, съветва доц. Буева.

От колко вода се нуждае детето?

За да се сведе до минимум рискът от бъбречни инфекции, децата трябва да поемат достатъчно течности. Но колко е достатъчно? Възрастните се нуждаят от около 2 л вода на ден. При децата обаче не може да се фиксира точно количество. Необходимостта от течности зависи от възрастта, сезона и дори от темперамента на детето. От значение за здравето на бъбреците е и видът на водата. Ако тя е „твърда”, т.е. с голямо съдържание на соли, се повишава рискът от развитие на бъбречнокаменна болест. Избягвайте да давате минерална вода на детето за сметка на изворната.

Източник

Share & Enjoy

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More