Твоето двегодишно дете е ухапало по ръката своя най-добър приятел? Ти си ужасена и притеснена?
Ето какво трябва да знаеш...
Причините
Двете деца са приятелчета, заедно играят, може би ще бъдат в една детска градина и с родителите на ухапания малчуган си в прекрасни отношения. И изведнъж това! Да го ухапе така жестоко, и то докато си бутат количките по килима и няма никакъв конфликт между тях.
Нима това са първите признаци, че отглеждаш хулиган?
Недей да се паникьосваш прекалено. Хапането не е нещо необичайно за две-тригодишните деца.Някои се държат така, когато са разстроени, или просто защитават нещо, което смятат за свое – независимо дали става въпрос за играчка, територия или внимание. Други прибягват до този прийом в отношенията, когато се почувстват застрашени, притеснени, отстъпват по сила на връстниците си или не са способни да изразят чувствата си с думи.
Кой е виновен?
Хубавото в случая е, че този период на хапане не е продължителен, въпреки че е напълно възможно от време навреме да се повтаря. А е и достатъчно стресов за всички, въвлечени в конфликта – и детето, и родителите му. Не се притеснявай – това, че твоето дете хапе, не означава, че ти си виновна, макар и да сме сигурни, че точно така се чувстваш. Смутена си и мислиш, че целият свят осъжда постъпката му, сочи те с пръст, че не го гледаш достатъчно добре и близките ви дори не искат да пускат децата си да играят с твоето мъниче.
Какво трябва да е твоето поведение?
- Когато детето ти ухапе друго дете, ти трябва да реагираш на момента, твърдо и категорично:„Не е редно да правиш така!“
- Утешавай „жертвата“, а не „агресора“. Отдели внимание на пострадалото дете, кажи му: „Боли те, нали? Хайде заедно да отидем да измием „болното“ място.
- Ако хапещото дете все още е под пара, отведи го на тихо място, докато „успокои топката“.
- Ако хапещото дете е абсолютно неконтролируемо, по-добре е да го прегърнеш силно – това често помага да се възстанови спокойствието му.
- В разгара за инцидента е по-добре да кажеш: „Ще поговорим за постъпката ти по-късно“, отколкото да задаваш въпроси и да се караш: „Защо го ухапа“, „Извини се веднага и обещай, че повече няма да се повтаря...“, защото разгневеното дете едва ли ще може точно в този момент да ти даде обяснение защо е постъпило така, а не по друг начин.
- Постарай се да се контролираш – когато твоето дете хапе, бъди категорична, но без да повишаваш тон и да си изпускаш нервите.
- Позволи на „агресора“ сам да опита да успокои „жертвата“ – понякога дори само невинна шега или незначително бръщолевене са способни да променят настроението на всички.
- Ако забележиш, че детето, което по принцип хапе, е уморено и не в настроение, стой близо до него и бъди нащрек, за да можеш да се намесиш веднага, ако реши да остави зъбките си върху нечия ръчичка.
Знай, че ти не си единственият родител, на когото се налага да се бори с изкушението да ухапе хапещия, за да му покаже какво причинява той на другите деца! Но не забравяй, че повечето малчугани няма да могат да съпоставят собствената си болка с тази, която те причиняват на другите.
Помогни на детето си да разбере, че хапането не е игра и хората наистина ги боли от това действие.
Знай, че хапането плаши както ухапания, така и хапещия. Детето напада по-скоро от инстинктивно, отколкото категорично осъзнато. Затова ти трябва да помогнеш на малкото човече да преодолее този инстинкт, а не да го обвиняваш, че е направило нещо непростимо.
Автор: Савина Петрова
Автор: Савина Петрова
