Добре дошли в моя блог!

Убедена съм, че всяко дете е миниатюрна енциклопедия – с всички нюанси на емоциите, откровеността, любопитството и със своята индивидуална житейска философия …нужно е само ние “големите”, да я прелистим и да се поучим от ежедневните уроци, които малките ни дават.

Няма по-добър съветник за гледане на дете от самото дете!

Показват се публикациите с етикет здраве. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет здраве. Показване на всички публикации

вторник, 1 юли 2014 г.

Моето бебе и стабилността на главичката му



От другата страна, по корем
През първите няколко месеца след раждането, главичката на вашето бебе се нуждае от стабилна поддръжка защото вратните мускули не са достатъчно силни. Възможността на бебето да държи стабилно главата си е в основата на всички следващи значими умения свързани с физическото развитие на детето – възможността да се претъркулва, да седи, да пълзи и да ходи.
В тази публикация ще ви запознаем как вашето бебе ще развие стабилност на главичката си, как вие може да му помогнете в това важно умение и какви са следващите стъпки в развитието му.

Кога моето бебе ще може да държи главичката си изправена?

До шестия месец, вашето бебе следва да може да си държи напълно стабилно главичката и да е в състояние да я върти уверено във всички посоки.

Как моето бебе ще развие стабилност на главичката си?

През първите шест месеца, вашето бебе постепенно ще укрепва своите вратни мускули и все по-уверено ще държи главичката си изправена:

Новороденото

При самото раждане вратните мускули на бебето са изключително слаби. От една страна, то е живяло до момента във водна среда и от друга самата главичка е доста тежка за крехкото бебешко телце. Не се притеснявайте обаче – това трябва да е точно така!
През тези първи няколко месеца, бебето ви ще разчита изцяло на вас за да поддържате главичката му, когато го взимате на ръце или храните. Може би природата ни подсказва по този начин, че в началото ние трябва да прекарваме повече време като се гледаме с детето си очи в очи. Това е и периода, в който много динамично се развива и зрението на бебето.

Едномесечно – двумесечно бебе

В края на първия месец, бебето би трябвало да може да си повдига леко главичката, когато бъде поставено на коремчето си. Също така да може да я завърта частично встрани. Използвайте факта, че слухът на вашето бебе вече е достатъчно добър, за да го накарате да си обръща главичката по посока на интересен за него шум – подрънкване на любима играчка или музика.
Между шестата и осмата седмица, е възможно да започне да повдига леко главичка и когато лежи по гръб. Догато държите бебето на ръце е възможно то за момент да повдигне неуверено главичка, но за кратко.

Тримесечно – четиримесечно бебе

Ще забележите значително подобрение в контрола на главичката на вашето бебе. То вече ще може да я повдига приблизително на 45 градуса, когато го поставите на коремче и да я задържа стабилно за няколко секунди.
Сега е момента да започнете игри, които ще стимулират укрепването на вратните мускули. Сложете бебето си по гръб на повивалника или друга твърда опора. Хванете го за ръцете и започнете бавно да го придърпвате докато то застане в седнало положение. След това бавно отпуснете бебето по същия начин докато отново легне по гръб. Постепенно бебето все по-стабилно ще придържа главичката си, когато го придърпвате или отпускате. Това упражнение е подходящо не само за стабилността на главичката, но също така и за хватателния рефлекс на бебето.

Петмесечно – шестмесечно бебе

След петия месец вашето бебе трябва да е в състояние да държи стабилно главичката си изправена. Когато започнете да го придърпвате за ръчички, то трябва да накланя главичката си напред.

След като моето бебе държи стабилно своята главичка, какво следва?

След като бебето вече уверено може да държи главичката си изправена, пред него се откриват нови хоризонти в буквалния смисъл на тази дума. То вече съвсем спокойно може да се оглежда, ще започне да прави опити да се претъркулва, да стои седнало и дори да пълзи. Също така вие вече спокойно може да поставяте вашето бебе в стол за хранене.

po korem.jpg

Как да помогна на моето бебе да държи главичката си изправена?

Не е необходимо да правите кой знае какво за да стимулирате това умение на вашето бебе. По-важното през първите няколко месеца е да придържате стабилно главичка му. Когато го храните или го държите на ръце задължително поставяйте дланта си зад врата и темето на бебето. По този начин вие му осигурявате стабилна опора.
Макар в началото мускулите на врата да са доста слаби, нека това не ви спира да поставяте често бебето си по корем. Тази поза е напълно безопасна за бебето и стимулира желанието му да си държи главичката изправена. Играйте си с него докато е в тази поза. Повдигането на главичката и дори част от торса ще укрепят мускулите и ще подготвят бебето за следващото важно умение – сядането. Винаги поставяйте бебето на стабилна опора и не го оставяйте без надзор.
Между третия и шестия месец е добра идея да подпрете детето си в седнало положение на леглото. За целта използвайте няколко възглавници, които да разположите от двете му страни. По този начин, вие ще дадете на бебето една напълно нова перспектива, от която да разгледа заобикалящия го свят. Вроденото любопитство ще го накара да озърта наляво – надясно като по този начин допълнително ще работи за укрепване стабилността на главичката си. Обезателно сложете бебето в средата на леглото и далече от ръба. Останете с него през цялото време.
Като алтернатива на възглавниците, може да сложите бебето в скута си с гръб към вас. Така с бебе в скута може да седнете на различни места в дома си – по този начин ще дадете възможност на вашето бебе да разгледа различни части от вашето жилище от различни перспективи. Това ще бъде първата възможност на детето ви да се запознае със  заобикалящия го свят!

Моето бебе е вече на три месеца. Трябва ли да се притеснявам, че не може да си държи главичката изправена?

На шестата седмица е препоръчително педиатъра да провери до колко вашето бебе може да държи главичката си изправена. Ако има притеснения, той най-вероятно ще ви препоръча следващ преглед след 12-тата седмица.
Ако вие самите имате притеснения или ви се струва, че бебето ви трудно си повдига главичката след третия месец, не се колебайте да обърнете внимание на този факт пред предиатъра.
Имайте предвид, че бебетата родени преди 37-та седмица от бременността е възможно да имат нужда от малко повече време за да развият тези и останалите умения.
Както сами може да се уверите, в рамките на 1 календарна година, с вашето бебе ще се случат удивителни неща! Бъде до него и извървете заедно този път! Не забравяйте да документирате всеки един значим момент в дневника на вашето бебе!
Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне по-долу. Благодарим ви!

сряда, 28 май 2014 г.

Кога бебето задържа главата си изправена само?

Кога бебето задържа главата си изправена само?



При раждането мускулите и двигателните умения на бебето са още неразвити. Това налага да бъдем особено внимателни при грижите за него. Бебето започва да проявява способности да задържа главата в права на тялото линия едва след първия месец за секунди и да я изправя около четвъртия месец. Контролът на позицията и движенията на главата обаче стават стабилни едва към шестия месец.

Какво е типичното развитие на бебето относно контрола на главата по месеци?

Новороденото трябва да се държи изключително внимателно, като при повдигането от, при поставянето му, при държането и предаването от едни в други ръце, трябва да се поддържа стабилно главата и вратът му. Заради неразвитите мускули при врата, то не би могло да понесе и резките движения и подрусванията – така че бъдете внимателни и при използването на закритата количка и при шофиране.

Предупреждавайте винаги другите хора, които искат да поддържат бебето, как правилно да го правят.

Към края на първия месец бебето започва да проявява способности да задържа и извърта настрани главата си, легнало по корем. Някои бебета успяват около 7 седмица да повдигнат малко главата си и от легнало положение. През втория месец то успява да държи самостоятелно главата си, когато го държите изправено в ръце, но само за секунди. Можете да го слагате в кенгуру на гърдите си, но отново задължително трябва да подкрепяте главата му. Раницата, с която можете да го носите на гръб, все още не е подходяща. При носене в слинг трябва да го поставите, така че да виждате лицето му и в позиция, която да не възпрепятства дишането му.

За да стимулирате развитието на мускулите му при врата и контрола на главата му, поставяйте го от време на време в будно състояние по корем.

Бебето може да повдига главата си нависоко задълго и стабилно от легнало по корем положение между 3-ия и 4-ия месец. Подходящо упражнение за тази възраст, което да укрепи мускулите при врата е, да му подадете ръцете си, които то да хване в легнало по гръб положение. Използвайки ви за опора, то инстинктивно се надига. Задръжте го в позиция под ъгъл от 45 градуса за известно време и го върнете обратно да си почине. Все още е рано при това упражнение да го изправяте под по-голям ъгъл. Засега то може да задържа главата си в права на тялото линия. Няма да му навреди, да го носите в раница на гърба си.



След третия месец можете да го поставяте в седнало положение, но задължително в подходящо за него столче, което дава стабилна опора на гърба, врата и главата му. Ъгълът на седене още е по-полегат, а не прав под 90 градуса. Може да седи и в скута ви, облегнало се с гръб на вашето тяло. Все още не бива да го оставяте и за секунди само в седнало положение.

Между петия и шестия месец бебето, освен че държи главата си изправена стабилно, може да я надига под ъгъл спрямо тялото при поставяне в седнало положение. Към края на месеца можете да тичате с бебето на ръце или в специална за целта количка.

След като бебето овладее контрола над главата, следват да се развият уменията му да сяда, да се обръща и пълзи. Умението да държи главата си самостоятелно е важно и по отношение на храненето му – позволява поставянето му в седнало положение и преглъщането на твърдите храни, което също е условие за започване на захранването му.

В случай, че бебето не успява да задържи главата си изправена на тримесечна възраст, обърнете внимание за това на педиатъра му.

Имайте предвид, че децата се развиват различно от люлката. При някои едни способности се появяват по-рано, при други същите закъсняват и обратното. При преждевременно родените бебета е нормално обичайните за дадена възраст умения да се появят малко по-късно в сравнение с връстниците им.
 

четвъртък, 15 май 2014 г.

Здрави бъбреци от бебешка възраст

9 месеца



Често смятаме, че от заболявания на отделителната система страдат предимно възрастните, но от тях не са пощадени и децата. „През последните пет години се отчита увеличаване на бъбречните заболявания в детска възраст”,
съобщава доц. Анелия Буева – завеждащ единствената в България Детска нефрологична клиника към Университетската педиатрична болница в София.
Във възрастта от 0 до 3 години най-чести са инфекциите и вродените аномалии на отделителната система. Отделителната система започва да се формира още през 7-ата гестационна седмица (г.с.), а през 16-ата г.с. бъбреците вече произвеждат урина. Генетични заболявания или негативно влияние на средата в ранните етапи на вътреутробното развитие могат да причинят аномалии във функциите на отделителната система.Според статистически данни 3 до 10 на всеки 1000 бебета са родени с бъбречна малформация, като почесто засегнати са момичетата. Когато аномалията е тежка, тя се проявява с бъбречна недостатъчност, а когато е лека – с чести инфекции на отделителната система. Понякога малформациите нямат клинични симптоми и се установяват случайно на доста по-късна възраст. Инфекциите на пикочните пътища при децата са на второ място по честота след инфекциите на горните дихателни пътища. Това се дължи както на незрялата имунна защита и на несъвършената функция на отделителната система в ранна възраст, така и на лоша хигиена и рядко сменяне на еднократните пелени. До 1 год. децата не могат да контролират пикочния си мехур и при напълване той се освобождава неволево, но не се изпразва напълно, както при възрастните и по-големите деца, и в него винаги остава урина. Тя е подходяща среда за развитие на патогенни бактерии.
Всеки от органите на отделителната система (бъбреци, пикочен мехур, уретра) може да бъде обхванат от инфекция, най-често бактериална. Инфекциите на отделителната система при бебетата се диагностицират трудно поради атипичното им протичане.
Колкото по-малко е детето, толкова по-вероятно е симптомите да не са характерни. В кърмаческа възраст инфекциите се придружават от повишена телесна температура и намален апетит. Нерядко обаче болестните прояви на бъбреците са слабо изразени. Повишената температура често се отдава на вирусна инфекция, възпалени сливици и дори на рана от падане. „Ако при преглед от педиатър не бъде установено възпаление на горните дихателни пътища, това може да е сигнал за инфекция на отделителната система”, уточнява доц. Буева.
Адекватното и бързо лечение е от изключително значение защото честите и повтарящи се уроинфекции в детството могат да доведат до повишено артериално налягане, както и до промяна в размера и функцията на бъбреците
в зряла възраст. Поради неволевото изпразване на пикочния мехур новородените уринират около 20 пъти в денонощие. Често родителите си задават въпроса колко често да сменят пелените на бебето. „Независимо дали се използват текстилни пелени, или пелени за еднократна употреба, те трябва да се сменят на 2–3 часа предупреждава нефроложката. Въпреки че попиват течността и запазват дупето сухо, пелените за еднократна употреба се напояват с урина и при температура около 37 оС стават отлична среда за развитие на микроорганизми – предпоставка за възникване на инфекции на пикочните пътища. „На около 1 год. децата вече имат контрол върху пикочния си мехур и могат да съобщят, когато той е пълен. Родителите трябва да приучат детето възможно най-рано да ходи на гърне и да премахнат пелените. След 6-ия месец, когато бебето може да стои седнало, вече може да се слага на гърне по няколко пъти на ден, за да свикне и да овладее контрола върху пикочния си мехур”, съветва доц. Буева.

От колко вода се нуждае детето?

За да се сведе до минимум рискът от бъбречни инфекции, децата трябва да поемат достатъчно течности. Но колко е достатъчно? Възрастните се нуждаят от около 2 л вода на ден. При децата обаче не може да се фиксира точно количество. Необходимостта от течности зависи от възрастта, сезона и дори от темперамента на детето. От значение за здравето на бъбреците е и видът на водата. Ако тя е „твърда”, т.е. с голямо съдържание на соли, се повишава рискът от развитие на бъбречнокаменна болест. Избягвайте да давате минерална вода на детето за сметка на изворната.

Източник

събота, 1 декември 2012 г.

Млечните зъбки - източник на стволови клетки


Вероятно вече знаете, че стволови клетки могат да бъдат извлечени и съхранени от плацентата и пъпната връв на новородените.

Но ако сте пропуснали този момент, ще ви зарадваме, че съществува и друг източник на стволови клетки –млечните зъбки на децата и мъдреците на възрастните хора.

Към момента това е най-новото и бързо развиващо се направление в съвременната медицина.
През 2003 г. американски учени откриват, че пулпата на млечното зъбче е ценен биологичен източник на мезeнхимни стволови клетки, които могат да бъдат изолирани, криосъхранени и използвани за лечение в критичен за човека момент. Така, към най-популярния метод за извличане на стволови клетки от пъпната връв и плацентата, се прибавя още един източник с безспорни предимства.
Днес технологията се практикува успешно в САЩ, Англия и Гърция, а от две години и у нас. Първият български лекар, обучен по програмата DentoLife за работа с иновативния метод е стоматологът д-р Венелин Алексиев, управител на клиника „Вижън дентъл студио“, които предава познанията си и на все повече свои колеги в страната.  
Факт е, че стволовите клетки от пъпна връв и плацентата са много по-силни и по-многобройни от всички останали. Тъй като не са имунологично зрели, те са способни да се трансформират в различни видове кръвни клетки (еритроцити, левкоцити, тромбоцити) и се превръщат в реална алтернатива за лечение на около 80 вида тежки заболявания (сред които и левкемията, болест и лимфом на Ходжкин, рак на гърдата и на тестисите, множествена склероза, редица неврологични болести).
В сравнение с недиференцираните клетки, извлечени от други тъкани, стволовите, които се съдържат в пулпата на млечните зъби, обаче са много по-ценни, защото се възпроизвеждат по-бързо, по-лесно се диференцират в други типове клетки и могат да се извличат в много по-широк времеви диапазон. Но с напредването на възрастта те забавят своето регенериране и стават значително по-неефективни.
Кога млечните зъбки могат да станат донор на стволови клетки?
Пулпата на зъба се формира още в ембрионалния етап на развитието на организма и поради тази причина клетките са млади и са носители на оригиналното ДНК. При натрупването на дентина в нея се образува херметически затворено и стерилно пространство, в което се съдържат множество стволови клетки (от 1000 до 10 000 броя стволови клетки), които могат да се изолират, да се размножават и да се имплантират в зона на поражения, като дават началото на нова тъкан.
Процедурата се извършва, когато започне периодът на смяна на млечните с постоянни зъбки, т.е между 5 и 12 – годишна възраст.Учените обаче твърдят, че колкото по-рано се направи процедурата, толкова по-ефективни ще бъдат извлечените стволови клетки след време.
Стоматологът определя кога точно да се направи екстракцията – важен е точният момент преди разклащането и след узряването на зародиша на постоянния зъб. Ако при прегледа се установи, че зъбът още не е готов, може да се наложи отлагане с един-два месеца.

Как протича извличането на стволови клетки от млечни зъбки?

Методът е приложим единствено, ако зъбът е здрав, без кариес и инфекции и се извади в момент на лека подвижност, преди да се е разклатил. Стволови клетки се извличат от първия и втория резец и от третия зъб, наречен кучешки.
След изваждане зъбчето се поставя в транспортна среда и се изпраща веднага за изследване в лабораториите на тъканната банка в Солун(единствената тъканна банка която притежава know-how за извличане, преработка и съхранение на стволови клетки от млечно зъбче), където стволовите клетки се извличат, изследват, преработват и замразяват. След това при стоматолога се връща протокол с броя на изолираните клетки и тяхната жизнеспособност, както и броя на формираните отделни проби.
Млечните зъбки - източник на стволови клетки
Биологичният материал се замразява при температура минус 196 градуса Целзий. След два дни много малка част от пробата се размразява, за да се установи виталитета на клетките. При успех, стволовите клетки се замразяват за 20 години, но са годни за употреба и след това.
От половин година тъканната банка притежава разрешение от Агенцията за трансплантация за извличане на стволови клетки от зъби-мъдреци, в чиято пулпа също са открити мезенхимни стволови клетки. Колкото по-млад е човекът, толкова повече стволови клетки ще има в пулпата на мъдреца му. Но и тук, както при млечните зъби, мъдрецът трябва да е напълно здрав и без инфекции.

За какво могат да се използват стволовите клетки от млечни зъбки?

Млечните зъбки - източник на стволови клетки

Приложението на стволови клетки от млечни зъбки е научно доказано в областта на регенеративната медицина. Екстракцията им се явява втори шанс за родителите, които са пропуснали да запазят клетки от пъпната връв на децата си, а биха искали да имат тази здравна застраховка.
Стволовите клетки от млечни зъбки могат да послужат за възстановяване на мускулна тъкан, изграждане на кости, при мозъчни и сърдечни заболявания (като инфаркт на миокарда), мозъчен инсулт, при увреждане на хрущялната тъкан, на гръбначния стълб, костни фрактури, остеоартрити. Също така са приложими и за лечение на невродегенеративни заболявания, чието лечение е още въпрос на бъдещето като Алцхаймер, Паркинсон, аутизъм.
Стволовите клетки от мъдрец на възрастен човек пък имат висока съвместимост с тъканта на черния дроб и биха могли да се диференцират в клетки за него.

Източник


неделя, 22 април 2012 г.

Децата и лекарствата


Как да накарате детето да пие лекарствата си, когато не иска?

Странно е как децата могат да се наслаждават на най-ужасните сладки, но отказват да преглътнат лекарство с далеч по-апетитен вкус. Затова на родителите им е необходима голяма изобретателност в подхода на „поднасяне” на медикаменти на малчуганите.

Ето няколко идеи:

Когато е възможно, предпочитайте течната дозировка пред таблетките, както и лекарства с вкус, който детето харесва. Добра алтернатива са и таблетките с форма на животни, от които детето да може само да си избира.
Опитайте да смесите лекарството с някаква много сладка храна (например мед или плодов сироп). Ако е под формата на таблетка го стрийте на прах, за да се разтвори по-добре и да остане незабележимо за детските очи (освен това така детето ще го преглътне по-лесно).
При много малки деца можете да смесите лекарството с кърма или адаптирано мляко.Другият вариант е да използвате спринцовка, която да насочите към вътрешната страна на бузката, за да избегнете задавянето.
Опитайте психологически метод – покажете на детето лекарството и му обяснете, че е специално и не може да се пие от всеки. Любопитството на мъника ще надделее.
Позволявайте на детето да усеща, че има някаква власт над приема на лекарства.Например му предоставяйте право на избор кога да го взема (веднага след ставане или като си измие зъбките) или кое да бъде първо (розовото или бялото). Вие също можете да си вземете витамини, които да пиете заедно с мъника – така той ще бъде спокоен и ще усеща съпричастност.
Ако лекарството им неприятен вкус, детето ще се съпротивлява още по-упорито. Затова можете да го замаскирате с кисело мляко или пък да приготвите чаша плодов сок, който да му подадете, за да преглътне. Не приемайте обаче, че всички медикаменти могат да се разтварят в течност или в храна (някои стават неефективни, а други трябва да се приемат самостоятелно). Консултирайте се с лекаря.
Подходът към детето в моментите, когато му давате лекарството, също е много важен. Бъдете ведри, усмихнати и подканващи. Нямате представа колко предразполагащо действа вашето вълнение на малчугана. Ако пък му обещаете и награда, успехът е почти гарантиран.

И накрая, колкото и упорито да е детето в отказа си да приема лекарства, запазете спокойствие и не го насилвайте. Опитайте отново след половин час и в краен случай използвайте ултиматума, че ще го заведете при лекаря да му даде лекарството.

Източник: moetogete.bg

неделя, 11 март 2012 г.

Пролетта и здравето на децата


1. Защо децата боледуват през пролетта?
Пролетта е сезон, през който децата боледуват често без видима причина - с хрема, кашлица, с или без повишена температура. Това се дължи най-често на намаления имунитет, поради хранителен дефицит, вследствие на зимното хранене (с предимно готвени и консервирани храни, които са с намалено количество минерали, витамини, аминокиселини, полиненаситени мастни киселини, ензими, разграждащи се при топлинната обработка). Според научната статистика за да се получи оптималното за живота и здравето количество енергия, в организма трябва да постъпват повече от 600 компонента хранителни вещества. Ако разгледаме само на една клетка от организма, то в нея всяка минута се провеждат повече от 2000 химически реакции, в които участват редица вещества - такива като калций, селен, витамин С и т.н. И ако човек не си доставя който и да е от тези компоненти, то става забавяне на хиляди от тези биохимични реакции. Интензивно растящият детски организъм бързо реагира с дефицит на имуноглобулини и това води до намален имунен отговор. Така постепенно се формират и болестите. И като резултат през пролетта лесно идват настинките, до ангини, бронхити, пневмонии...
 
2. Какво може да се направи?
Ако направим подходящият избор на храни, можем да компенсираме този дефицит. На практика обаче се оказва по-лесно да се вземат няколко таблетки или капсулки с хранителни добавки. Това обуславя през последните години и големия бум в производството и разпространението им в световен мащаб. Съвременното схващане е, че предназначението на тези добавки е не само да предотвратяват дефицита, а и да играят важна роля в поддържането на оптимално здраве.
 
3. А как да се ориентираме в голямото разнообразие на хранителни добавки? 
Най-добрите биологично активни хранителни добавки се наричат суперхрани. Критериите за една хранителна добавка да е суперхрана са: да съдържа в малък обем голямо количество пълноценни хранителни вещества, да е естествена, със запазени ензими, да е лесно усвоима от организма. Суперхраните са незаменими за организма като цяло, а не само за определен орган или система от него. През последните години учените преоткриват качествата на някои подценявани храни като микроводораслите, коластрата, редица ядки и семена, богати на ненаситени мастни киселини. 
 

4. Колко ще ми струва да подхранвам детето си със суперхраните АкваСорс?
Толкова, колкото и да му купувате антибиотици или синтетични витамини и минерали. Разликата е, че ефектът е по-добър и по-траен. Повечето суперхрани АкваСорс са на цени от около 1-2 лв/ден. Когато децата са здрави, дозите са по-малки, когато боледуват, те трябва да се увеличат. За да прецените доколко е икономически изгодно да ги ползвате, трябва да вземете предвид подобреното здраве на децата и увеличеното ви собствено спокойствие, спестените пари от лекарства и денгуби и пр. Обикновено родителите, които са давали на децата си от тези суперхрани една зима, след това продължават да ги ползват.

Д-р Румяна Маринова –
специалист педиатър, класически хомеопа

събота, 25 юни 2011 г.

На почивка с бебе


С дете на почивка

Лятото не е най-благоприятният сезон за децата в кърмаческа възраст. Високите температури натоварват детския организъм, все още адаптиращ се към климатичните промени. Това се дължи на неразвитата терморегулация на тялото му. Малкото дете може лесно да прегрее. Затова детето трябва да се пази от продължително излагане на високи температури. Трябва да му е осигурена добра вентилация и приток на свеж въздух, да е леко облечено и да се избягват директните слънчеви лъчи.
Разходките

Желателно е да се прекарва възможно повече време на разходка през летния сезон, по 6-8 часа на ден. Новороденото бебе също може да се изведе навън. За предпочитане е да се избяга от урбанизираната среда, но ако това е проблем, разходките в сенчест парк или градинка, също са подходящи.
Кърмачето трябва да се извежда в количка със сенник. По време на престоя му навън то трябва да се пази от директното слънце. Най-подходящото време за разходка е до 11 часа сутрин и след 17 часа късно следобяд.
Облеклото

Лятното боди е достатъчно. Може да се обуят леки памучни чорапки. Трябва да се предвиди светла шапка, когато бебето е извън количката. Леката пелена за завиване, когато спи, е достатъчна. За всеки случа, е необходимо винаги да се носи резервна лятна завивка.

Слънчеви бани?!
undefined

Кърмачето не бива да се излага на прякото въздействие на ултравиолетовите лъчи. Затова се препоръчва да му се правят въздушни бани на места, където слънцето няма директен достъп. Дневната светлина на терасата или шарената сянка, са добро решение. Не бива да притеснява, че това ще доведе до дефицит в получаването на слънчева светлина, а от тук на синтез на витамин Д в тялото. Препоръчаните начини са достатъчни като профилактична мярка срещу рахит. Задължително е преди излизане да се нанесе специализирана козметика за бебешка кожа с висок слънцезащитен фактор.

 Редовен прием на вода

Задължително е през лятото на детето да се дава достатъчно количество вода. За кърмачетата тази вода не трябва да е подсладена. Нуждите от вода могат да бъдат заменени с други течности, натурални сокове, компоти, чайове, но с уговорката да не се прекалява с тях, заради съдържанието на захар в тях. Признак за това, че детето получава достатъчно течности, са червените му устни и влажната уста.
Източник:puls.bg

събота, 4 юни 2011 г.

Алергията при децата

Алергичните реакции при децата са в резултата на два фактора:
1.индивидуално предразположение на детето
2.алергени – вещества дразнители, които предизвикват алергията
Предразположението към алергичните реакции се унаследява. Това предразположение не е фатално, ако липсва съответния алерген, реакция не се развива.
Освен наследственото предразположение има и придобито. То се прявява, когато детето се излага на определен алерген продължително време.
Алергените, могат да бъдат от животински, разсителен, бактериален, химичен и друг произход.
Алергените от животински произход са храни и животински прахове, които имат силно алергично свойство. Ето списък на хранителните продути, които могат да предизвикат алергична реакция:
1.мляко, извара, сирене, кашкавал и други млечни продукти. Млякото предизвиква алергична реакция при децата от 3 до 4 годишна възрас, като с възрастта алергичната реакция намалява. Суровото мляко има по-силни алергични свойства от вареното. Деца които проявяват алергия към прясното мляко могат да проявят и алергия къЦм кравето масло.
2.яйца: алергията може да се прояви само към белтъка или жълтъка на яйцето. Най честите алергии са към белтъка на яйцето, които има силно изразени алергични свойства. Ето защо когато се захранва на кърмачетата се дава жълтък в количества ¼ жълтък през ден. Следи се дали има няма някакви реакции, обриви и др.
3.Месото – свинско, телешко, агнешко, птиче, колбаси, риба. Най силна алергична реакция може да предизвиа свинското, за това е добре да се избягва в ранна детска възраст.
4.Перата от птици, пухът от кокошки, патици и други с които се пълнят възглавниците съшо може да предизвикат алергични реакции.


Алергени от растителен произход
1.Тичинковият прах предизвиква алергии на дихателната система. Във връзка с това през пролетните месеци често се наблюдават алергични реакции като хрема, възпаление на очите, бронхит, бронхиална астма.
2.Ароматът на някои цветя, парфюми, също може да предизвика алергии на дихателната система
3.Плодове като ягоди, малини, праскови, портокали, орехи също могат да предизвикат алергии при някои деца, изразяващи се в обриви по кожата. Тези реакции се срещат при деца до 5 годишна възраст. Ако детето прояви алергична реакция към някой плод, да се избягват.
4.Шоколада дава алергична реакция с обрив по кожата.
Някои лекарствени средства също имат алергични прояви. За да се предпазят децата от медикаментозна алергия, трябва да знаете следнто: Да не се дават лекарства без лекарско предписание; След поемане на лекарствения продукт да се следи как се понася от детето.
Микробите също могат да са източници на алергии. Поради намалените съпротивителни сили децата често боледуват от ангини, възпаление на ушите, синуити. Бактериалните алергични реакции могат да протекат в някои случаи с кожни реакции, могат да засегнат ставите, дихателните органи: алергична хрема, алергичен бронхит и дори бронхиална астма.



Лекуват се, но с много упоритост и на първо място откриване на алергена.
Ако алергенът е от домашен прах, пух, мухъл, косми от животни те трябва да се отстранят. Ако детето е алергично, независимо от какъв вид алергия, у дома не трябва да се отглеждат домашни животни.
Дете което страда от алергия на дихателната система, не трябва да спи на пухена възглавница. Ако детето е чувствително към домашен прах е добре да се отстранят всички повърхности върху които попада прах. Добре е да премахнете възглавниците от пух, завивки от вълна, плюшени дрехи, завеси, всичко което задържа прах.
Отстраняването на алергените в атмосферата е почти невъзможно, за това и борбата с тях е по трудна.
Отстраняването на алергиите към дадена храна е лесно, просто спрете да предлагате на детето този вид храна за около 3-4 месеца. Ако след този период чувствителността на детето не изчезне, сменете с друга. Ако това са храни без които детето не може, като мляко, сирене, яйца, месо е необходимо да се консултирате с лекар.
За да се определи от коя храна детето прави алергична реакция е добре предполагаемия алерген да се изключи за 4-7 дни. След подобрение на алергията към 10 ден, храната за която се предполага, че е предизвикала алергията се дава отново. Ако тя е предизвикала алергията, болестната картина се повтаря.
Проникването на алергените през лигавицата на храносмилателната система е много сложен процес. То се благоприятства от различни моменти: прекаран възпалителен процес в тънките черва, предварителна обработка на храната, бързината на храненето, по голямото количество приета храна, особено когато се употребяват подправки, които усилват всмукването и.


Хроничните ангини, синуити, трета сливица, кариозни зъби, които често лежат в основата на алергията при някои деца, трябва да бъдат лекувани, а при неповлияване да бъдат отстранени.
Методите за намаляване на алергичната реактивност у детето са разнообразни. С тях се цели да се намали чувствителността на детето към алергена или да се намали общата чувствителност към многообразните алергени в природата. Лечението се провежда под формата на инжекции или вземане на алергена по специални схеми установени от лекар, или общи укрепващи средства: климатолечение, балнеолечение, правилен хигиенен и хранителен режим.
Лечението на острата фаза изисква прилагането на антиалергични средства. До идването на лекаря, успокойте детето, дайте му сокове и течности. При лекарското посещение обяснете от колко време е алергичната реакция, има ли други членове на семейството с алергия. Това ще помогне на лекаря да определи тежестта на алергичната реакция, а от там нейното по краткотрайно или по продължително лечние.

Източник: beberoni

Share & Enjoy

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More