ПРОБИВ НА МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ

Въпреки че млечните зъби няма да останат за дълго в устата на Вашето дете, те изпълняват множество важни функции. Бебешките зъбиучастват в изграж-дането на структурата на лицето и дават възможност на челюстите нормал-но да обработват храната, като така спомагат за адекватното хранене на детето. Освен това тези зъбки взимат участие и в нормалното произнасяне на думи. Като цяло млечните зъби се появяват в определен ред в устата, обикновено преди десетия месец от раждането.

Преди да се появи в устната кухина, зъбчето започва да предизвиква изменения в областта на лигавица, където се очаква неговия пробив, което е около 6-ият месец след раждането. Поникването на млечните зъби на бебето може да доведе до чести изблици на плач, избухливост, както и до дъвченето на твърди предмети.

Първите зъби на бебето, които започват постепенно да се появяват, са долните централни резци, на възраст между 6 и 10 месеца. Момичетата обикновено имат по-бързо развитие, което довежда и до по-ранен пробив в сравнение с момчетата. 

Горните централни резци се появяват скоро след като пробият долните центални зъби в периода между 8 и 12 месечна възраст. Горните и долните странични резци се появяват съответно между 9 и 13 и от 10 до 16 месец. Горните кучешки зъби се появяват между 16 и 22 месец, а долните кучешки зъби поникват между 17 и 23 месец. Горните първи кътници се появяват между 13 и 19 месец, а долните първи кътници се появяват от 14 до 18 месечна възраст.

Последните четири детски зъба, които се появяват в устата на детето са долните втори кътници, които се появяват на възраст между 23 и 31 месеца, както и двата горни втори кътници, които поникват между 25 и 33 месец

Зъбите на бебето по принцип растат по двойки. Например, двата горни кучешки зъба растат едновременно. На всеки шест месеца поникват по 4 нови зъба. Друг интерес факт е, че зъбите се сменят в същия ред, в който поникват като това започва между 6 и 7 годишна възраст.

д-р Богомил Стоев

лекар по дентална медицина

www.bogomilstoev.com

Източник: тук

Read more »

Моето бебе и стабилността на главичката му

През първите няколко месеца след раждането, главичката на вашето бебе се нуждае от стабилна поддръжка защото вратните мускули не са достатъчно силни. Възможността на бебето да държи стабилно главата си е в основата на всички следващи значими умения свързани с физическото развитие на детето – възможността да се претъркулва, да седи, да пълзи и да ходи.

В тази публикация ще ви запознаем как вашето бебе ще развие стабилност на главичката си, как вие може да му помогнете в това важно умение и какви са следващите стъпки в развитието му.

Кога моето бебе ще може да държи главичката си изправена?

До шестия месец, вашето бебе следва да може да си държи напълно стабилно главичката и да е в състояние да я върти уверено във всички посоки.

Как моето бебе ще развие стабилност на главичката си?

През първите шест месеца, вашето бебе постепенно ще укрепва своите вратни мускули и все по-уверено ще държи главичката си изправена:

Новороденото

При самото раждане вратните мускули на бебето са изключително слаби. От една страна, то е живяло до момента във водна среда и от друга самата главичка е доста тежка за крехкото бебешко телце. Не се притеснявайте обаче – това трябва да е точно така!

През тези първи няколко месеца, бебето ви ще разчита изцяло на вас за да поддържате главичката му, когато го взимате на ръце или храните. Може би природата ни подсказва по този начин, че в началото ние трябва да прекарваме повече време като се гледаме с детето си очи в очи. Това е и периода, в който много динамично се развива и зрението на бебето.

Едномесечно – двумесечно бебе

В края на първия месец, бебето би трябвало да може да си повдига леко главичката, когато бъде поставено на коремчето си. Също така да може да я завърта частично встрани. Използвайте факта, че слухът на вашето бебе вече е достатъчно добър, за да го накарате да си обръща главичката по посока на интересен за него шум – подрънкване на любима играчка или музика.

Между шестата и осмата седмица, е възможно да започне да повдига леко главичка и когато лежи по гръб. Догато държите бебето на ръце е възможно то за момент да повдигне неуверено главичка, но за кратко.

Тримесечно – четиримесечно бебе

Ще забележите значително подобрение в контрола на главичката на вашето бебе. То вече ще може да я повдига приблизително на 45 градуса, когато го поставите на коремче и да я задържа стабилно за няколко секунди.

Сега е момента да започнете игри, които ще стимулират укрепването на вратните мускули. Сложете бебето си по гръб на повивалника или друга твърда опора. Хванете го за ръцете и започнете бавно да го придърпвате докато то застане в седнало положение. След това бавно отпуснете бебето по същия начин докато отново легне по гръб. Постепенно бебето все по-стабилно ще придържа главичката си, когато го придърпвате или отпускате. Това упражнение е подходящо не само за стабилността на главичката, но също така и за хватателния рефлекс на бебето.

Петмесечно – шестмесечно бебе

След петия месец вашето бебе трябва да е в състояние да държи стабилно главичката си изправена. Когато започнете да го придърпвате за ръчички, то трябва да накланя главичката си напред.

След като моето бебе държи стабилно своята главичка, какво следва?

След като бебето вече уверено може да държи главичката си изправена, пред него се откриват нови хоризонти в буквалния смисъл на тази дума. То вече съвсем спокойно може да се оглежда, ще започне да прави опити да се претъркулва, да стои седнало и дори да пълзи. Също така вие вече спокойно може да поставяте вашето бебе в стол за хранене.

Как да помогна на моето бебе да държи главичката си изправена?

Не е необходимо да правите кой знае какво за да стимулирате това умение на вашето бебе. По-важното през първите няколко месеца е да придържате стабилно главичка му. Когато го храните или го държите на ръце задължително поставяйте дланта си зад врата и темето на бебето. По този начин вие му осигурявате стабилна опора.

Макар в началото мускулите на врата да са доста слаби, нека това не ви спира да поставяте често бебето си по корем. Тази поза е напълно безопасна за бебето и стимулира желанието му да си държи главичката изправена. Играйте си с него докато е в тази поза. Повдигането на главичката и дори част от торса ще укрепят мускулите и ще подготвят бебето за следващото важно умение – сядането. Винаги поставяйте бебето на стабилна опора и не го оставяйте без надзор.

Между третия и шестия месец е добра идея да подпрете детето си в седнало положение на леглото. За целта използвайте няколко възглавници, които да разположите от двете му страни. По този начин, вие ще дадете на бебето една напълно нова перспектива, от която да разгледа заобикалящия го свят. Вроденото любопитство ще го накара да озърта наляво – надясно като по този начин допълнително ще работи за укрепване стабилността на главичката си. Обезателно сложете бебето в средата на леглото и далече от ръба. Останете с него през цялото време.

Като алтернатива на възглавниците, може да сложите бебето в скута си с гръб към вас. Така с бебе в скута може да седнете на различни места в дома си – по този начин ще дадете възможност на вашето бебе да разгледа различни части от вашето жилище от различни перспективи. Това ще бъде първата възможност на детето ви да се запознае със  заобикалящия го свят!

Моето бебе е вече на три месеца. Трябва ли да се притеснявам, че не може да си държи главичката изправена?

На шестата седмица е препоръчително педиатъра да провери до колко вашето бебе може да държи главичката си изправена. Ако има притеснения, той най-вероятно ще ви препоръча следващ преглед след 12-тата седмица.

Ако вие самите имате притеснения или ви се струва, че бебето ви трудно си повдига главичката след третия месец, не се колебайте да обърнете внимание на този факт пред предиатъра.

Имайте предвид, че бебетата родени преди 37-та седмица от бременността е възможно да имат нужда от малко повече време за да развият тези и останалите умения.

Както сами може да се уверите, в рамките на 1 календарна година, с вашето бебе ще се случат удивителни неща! Бъде до него и извървете заедно този път! Не забравяйте да документирате всеки един значим момент в дневника на вашето бебе!

Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне по-долу. Благодарим ви!

Read more »

Истини и заблуди за детските играчки

Д-р Галина Попова
детски невролог

Изборът на играчка за малкото ви съкровище може да се превърне в същинско мъчение. Причина за това са дългите колебания дали това, което ще купите, е подходящо за възрастта му и какво точно ще му даде –  само забавление или и някакво познание. Д-р Галина Попова – детски невролог в столичния медицински център „Санус 2000“, лектор в С „9 месеца” на училище, дава своите препоръки как да се избегнат някои грешки, които младите родители понякога допускат...

Време за първата играчка 
През първия месец още е рано за играчки. „По-добре е на бебето да се осигури спокойствие, за да се ориентира в новата среда, да опознае образите на най-близките си хора“, съветва д-р Попова. В началото на втория месец идва и първата играчка, която по традиция е дрънкалката. Тя трябва да е лека, да не е чуплива, да е от мека и еластична материя и да не издава силен звук. „Когато бебето е на 2–3 месеца, то все още не може да осъзнае, че именно неговите движения предизвикват звука от играчката, и се стряска от силния шум“, обяснява невроложката.

Когато светът се върти... 
При бебетата между 2- и 4-месечна възраст съществува рефлекс за автоматично проследяване, т.е. кърмачето все още не е способно само да отмести поглед от движещ се предмет. Затова въртящите се играчки над бебешкото легло не са особено подходящи за първите месеци. „Представете си непрестанно да въртите очите си, без да можете да спрете. Някои родители смятат, че въртеливото движение на играчката успокоява мъника, но ефектът всъщност е обратен – така бебето насочва вниманието си към нещо, което го изморява и му пречи да заспи. Играчката може да виси над креватчето, но да не се движи, не и преди 4-ия месец“, категорична е д-р Попова.

Занимателна или образователна? 
Основна дилема на родителите при избора на играчка е дали да се предпочете това, което ще донесе забавни емоции, или онова, което ще помогне на детето да усвоява нови умения. Не забравяйте, че играчките са важно средство, чрез което кърмачето опознава света. За да може този процес да протича по-леко, добре е забавлението и образователната функция на играчките да вървят ръка за ръка.
Приблизително до края на първата си година детето вече може да се ориентира за цвета на предметите около него. За да го стимулирате, за тази възраст подходящи са игрите с цветни кубчета или рингове, които детето трябва да се учи да разграничава по цвят и по форма. Внимавайте тези играчки да са с по-големи части, за да няма риск мъникът да се задави или да погълне някоя част, когато я слага в устата.

“И все пак нека родителите не забравят, че най-добрият учител за децата им е Природата. Затова нека по-често излизат извън големите градове, без изкуствени играчки, където живата природа ще помогне децата им да растат по-спокойни, умни и хармонични“, призовава д-р Попова.

В царството на фантазиите
Има играчки, които внасят емоционално спокойствие в бебешкия свят. По-голямото кърмаче например се нуждае от меки плюшени приятели (от висококачествена материя, която не се нищи), защото те му вдъхват чувство на сигурност и защитеност.

Куклите за куклен театър също са чудесно средство детето да се забавлява, но и да развива въображението си, а дори и чувството си за хумор. „Можете да му измисляте приказки и шеги, да разигравате весели ситуации от ежедневието“, съветва д-р Попова.

Сандра Димитрова

Бънджи мания 

„При бебетата и малките деца кръвоносните съдове на мозъка все още са слаби, затова и по-силното люлеене или подхвърляне във въздуха, което често е любима игра на татковците, не се препоръчва, защото може да има сериозни последици. Бънджито може и да е забавно за кърмачето, но е подходящо за малко по-големи деца – чак след 2-рата, дори след 3-ата година“, предупреждава лекарката.

До края на първата си година детето вече може да се ориентира за цвета на предметите около него. За тази възраст подходящи са игрите с цветни кубчета или рингове, различни по цвят и форма.
изтончик

Read more »

От какво зависи детския апетит?

Той почти винаги се разминава с очакванията и желанията на мама, която или смята, че детето не се храни достатъчно, или пък се чуди как да ограничи постоянното му желание за ядене.

Апетитът на детето е нещо изключително индивиду­ално и всичките ти опити да го вкараш в някакви рамки или предписания най-вероятно ще претър­пят неуспех. Все пак има фактори, които му влияят, и е добре да знаеш в кои моменти и обстоятелства е нор­мално да настъпят промени в желани­ето на малкото да си похапва.

Защо намалява?

Най-голяло отражение върху апетита безспорно има здравето на детето. Всяко неразположение води до понижаване на интереса към храненето и това е съвсем нормално. Организмът в този момент събира сили за борба с болестта, има нужда от по­чивка и прочистване. Ето защо не бива да насилваш детето да се храни, ако то отказва. Колкото по-сериозно е заболя­ването, толкова по-голяма е загубата на апетит. Важното в тези моменти е да имаш доверие на естествените природни закони и да не насилваш малкото. Това обаче не се отнася и за течностите, които трябва да са в нормалните, дори по-големи количества под формата на вода, чайове и бульони.

Детският апетит има приливи и отливи в различните периоди от растежа на организма. След първата годинка обик­новено има отлив и това е свързано със забавянето на темповете на растеж и нуж­дата от по-малко калории. Апетитът се променя в раз­личните сезони и това от­ново е свързано при децата с темповете на растежа – през зимата се забавя, а през лятото се увеличава. Активността на детето, разходките и заниманията му навън са в пряка зависимост от нуждата за калории и това се отразява на желанието за хра­нене.

Индивидуалните особености на орга­низма също са от значение за апетита. Някои деца се нахранват с малко, дру­ги имат нужда от повече. Не сравня­вай твоето с останалите. Скоростта на обмяната на веществата при всеки е различна.

Психическото състояние, емоциите и промените в обстановката също се отра­зяват на апетита. Когато са развълнувани (дори при по­вече положителни емоции като един рожден ден) или стресирани (мама или тат­ко са заминали за известно време), децата обикновено имат понижен апетит. Тръг­ването на ясла или детска градина също може да по­влияе негативно. Кризите на възрастта – пе­риодите, в които детето се осъзнава като индивидуал­ност, водят до промени в предпочитанията към хра­ната. Това се случва обик­новено през втората или третата година, след това в предучилищна възраст и през пубертета. В тези мо­менти може да забележиш и нови вкусови предпочита­ния при детето или тотален отказ от определени храни.

Как да го подсилиш?

Предложи храната в привлекателен за дете­то вид – използвай повече разноцветни зеленчуци за украса, формички за изряз­ване на сандвичите и въобще разгърни фантазията си, за да изкушиш малкото.

Започвай с малки пор­ции. Винаги можеш да сипеш още, ако малчуганът има же­лание.

Ограничи течности­те – мляко и сокове преди хранене. Те бързо създават усещане за ситост на детето и то отказва друга храна.

Намали снаксовете и всякакви дребни лаком­ства между храненията. Ако все пак детето търси нещо за похапване, преди да си готова с обяда или вечеря­та, предложи му плодове или зеленчуци.

Сервирай първо храни, които засилват апетита. Например започвай с бульон или салата. Поръсвай с магда­ноз и други подправки, които изострят чувството за глад (например джинджифил).

Добави в менюто на детето храни, съдържа­щи ниацин (Витамин ВЗ) и тиамин (витамин В1), за които е доказано, че засилват апетита. Ниацин има в зър­нените храни, фъстъченото масло, пшеничените трици, а тиамин се намира в изобилие в бобовите растения, спанака, плодовете, орехите, яйцата и кафявия ориз.

Дай свобода на малко­то само да се храни, като предварително нарязваш храната на малки парченца.Самостоятелността в това занимание действа стимулиращо на де­тето.

Нека храненето на детето да ста­ва в компанията на възрастните, а не изолирано и то с друга храна.

Увеличи времето за разходки и актив­ни занимания – сигурен метод за подсилване на апетита.

Нужно е да знаеш…

• Насилственото хранене води до отвращение от храната и трайна загуба на апетит.
• Храненето трябва да носи удоволствие и затова ще трябва да се примириш с предпочитани­ята на детето към определени храни.
• Не робувай на рутината в храненето на определени интер­вали и в зададени часове. Деца­та често похапват по различно време и в различни количества, а не непременно по графика, който следваме ние.

сп. „Моето дете”

Read more »

Грешки при храненето на детето

Независимо дали вашите деца са с наднормено тегло, под нормата или със съвършено тегло, най-вероятно все още се притеснявате за това дали се хранят правилно
Вижте 6-те основни грешки, които повечето родители допускат:
Грешка номер 1 : Участвате в клуба „изяж си всичко“
За повечето родители изяждането на всичко в чинията е индикатор, че детето се храни добре и е здраво. Но така правите изключително лоша услуга на децата си. Скорошни проучвания сочат, че именно синдрома на „омитане на чинията“ е една от основните причини за постоянно растящия брой на деца страдащи от затлъстяване. Когато биват карани да изяждат всичко като малки, децата губят способността да ограничават храната си и да спират да се хранят, когато са заситили глада си. Вместо това предлагайте на децата по-малки порции.
Грешка номер 2: Предлагате „сладки“ награди
Често пъти, изчерпали повечето възможности да убедим детето да направи нещо, прибягваме до предлагането на „сладки“ награди. „Подреди си стаята и ще ти купя шоколад!“, „Изяж си зеленчуците и ще има сладолед за десет!“ Това е изключително грешна тактика, тъй като по този начин детето започва да смята, че подреждането на стаята или яденето на зеленчуци е нещо, което заслужава награда. Това не означава да не давате шоколад на детето, а да не го правите под формата на награда.
Газираните напитки могат да ви докарат диабет! 
Грешка номер 3: Лишавате децата от всичко сладко
Това са ненужни крайни мерки, които водят до обратен ефект. Както всички знаем, забраненият плод е най-сладък и вашето дете също би се разбунтувало срещу категоричната забрана за всичко сладко. Ограничете консумацията на сладки изделия до 150 калории на ден (един сладолед, две бисквити), избирайте здравословни продукти. И не забравяйте, че всичко, което се консумира в умерени количества не вреди на здравето.
Грешка номер 4: Позволявате на по-малките деца да се хранят като по-големите
Вярно е, че по-малките деца в семейството подражават на по-малките и това е нормално. Но, когато става въпрос за храненето не трябва да позволяваме на по-малките деца да прекаляват със сладките, бисквитите, сладоледа и газираните напитки). Опитайте се да контролирате консумацията на тези храни от по-големите деца, в присъствието на по-малките.
Грешка номер 5: Прекалено много храна между храненията
Постоянното „гризане“ на нещо води до изграждането на нездравословни навици за хранене. Опитайте се да ограничите храненията на детето до три пълноценни, вместо 5-6, които не съдържат необходимите за детето вещества.
Грешка номер 6: Прекалено много течни калории
Децата не трябва да пият газирани напитки и плодови напитки, които ги засищат, но са източник единствено на „празни калории“. В дългосрочен план това води до проблеми с теглото и дори до затлъстяване. Децата трябва да пият много вода и прясно изцедени сокове.

Read more »

Кога бебето задържа главата си изправена само?

При раждането мускулите и двигателните умения на бебето са още неразвити. Това налага да бъдем особено внимателни при грижите за него. Бебето започва да проявява способности да задържа главата в права на тялото линия едва след първия месец за секунди и да я изправя около четвъртия месец. Контролът на позицията и движенията на главата обаче стават стабилни едва към шестия месец.

Какво е типичното развитие на бебето относно контрола на главата по месеци?

Новороденото трябва да се държи изключително внимателно, като при повдигането от, при поставянето му, при държането и предаването от едни в други ръце, трябва да се поддържа стабилно главата и вратът му. Заради неразвитите мускули при врата, то не би могло да понесе и резките движения и подрусванията – така че бъдете внимателни и при използването на закритата количка и при шофиране.

Предупреждавайте винаги другите хора, които искат да поддържат бебето, как правилно да го правят.

Към края на първия месец бебето започва да проявява способности да задържа и извърта настрани главата си, легнало по корем. Някои бебета успяват около 7 седмица да повдигнат малко главата си и от легнало положение. През втория месец то успява да държи самостоятелно главата си, когато го държите изправено в ръце, но само за секунди. Можете да го слагате в кенгуру на гърдите си, но отново задължително трябва да подкрепяте главата му. Раницата, с която можете да го носите на гръб, все още не е подходяща. При носене в слинг трябва да го поставите, така че да виждате лицето му и в позиция, която да не възпрепятства дишането му.

За да стимулирате развитието на мускулите му при врата и контрола на главата му, поставяйте го от време на време в будно състояние по корем.

Бебето може да повдига главата си нависоко задълго и стабилно от легнало по корем положение между 3-ия и 4-ия месец. Подходящо упражнение за тази възраст, което да укрепи мускулите при врата е, да му подадете ръцете си, които то да хване в легнало по гръб положение. Използвайки ви за опора, то инстинктивно се надига. Задръжте го в позиция под ъгъл от 45 градуса за известно време и го върнете обратно да си почине. Все още е рано при това упражнение да го изправяте под по-голям ъгъл. Засега то може да задържа главата си в права на тялото линия. Няма да му навреди, да го носите в раница на гърба си.

След третия месец можете да го поставяте в седнало положение, но задължително в подходящо за него столче, което дава стабилна опора на гърба, врата и главата му. Ъгълът на седене още е по-полегат, а не прав под 90 градуса. Може да седи и в скута ви, облегнало се с гръб на вашето тяло. Все още не бива да го оставяте и за секунди само в седнало положение.

Между петия и шестия месец бебето, освен че държи главата си изправена стабилно, може да я надига под ъгъл спрямо тялото при поставяне в седнало положение. Към края на месеца можете да тичате с бебето на ръце или в специална за целта количка.

След като бебето овладее контрола над главата, следват да се развият уменията му да сяда, да се обръща и пълзи. Умението да държи главата си самостоятелно е важно и по отношение на храненето му – позволява поставянето му в седнало положение и преглъщането на твърдите храни, което също е условие за започване на захранването му.

В случай, че бебето не успява да задържи главата си изправена на тримесечна възраст, обърнете внимание за това на педиатъра му.

Имайте предвид, че децата се развиват различно от люлката. При някои едни способности се появяват по-рано, при други същите закъсняват и обратното. При преждевременно родените бебета е нормално обичайните за дадена възраст умения да се появят малко по-късно в сравнение с връстниците им.
 

Read more »

Здрави бъбреци от бебешка възраст

Често смятаме, че от заболявания на отделителната система страдат предимно възрастните, но от тях не са пощадени и децата. „През последните пет години се отчита увеличаване на бъбречните заболявания в детска възраст”,
съобщава доц. Анелия Буева – завеждащ единствената в България Детска нефрологична клиника към Университетската педиатрична болница в София.
Във възрастта от 0 до 3 години най-чести са инфекциите и вродените аномалии на отделителната система. Отделителната система започва да се формира още през 7-ата гестационна седмица (г.с.), а през 16-ата г.с. бъбреците вече произвеждат урина. Генетични заболявания или негативно влияние на средата в ранните етапи на вътреутробното развитие могат да причинят аномалии във функциите на отделителната система.Според статистически данни 3 до 10 на всеки 1000 бебета са родени с бъбречна малформация, като почесто засегнати са момичетата. Когато аномалията е тежка, тя се проявява с бъбречна недостатъчност, а когато е лека – с чести инфекции на отделителната система. Понякога малформациите нямат клинични симптоми и се установяват случайно на доста по-късна възраст. Инфекциите на пикочните пътища при децата са на второ място по честота след инфекциите на горните дихателни пътища. Това се дължи както на незрялата имунна защита и на несъвършената функция на отделителната система в ранна възраст, така и на лоша хигиена и рядко сменяне на еднократните пелени. До 1 год. децата не могат да контролират пикочния си мехур и при напълване той се освобождава неволево, но не се изпразва напълно, както при възрастните и по-големите деца, и в него винаги остава урина. Тя е подходяща среда за развитие на патогенни бактерии.
Всеки от органите на отделителната система (бъбреци, пикочен мехур, уретра) може да бъде обхванат от инфекция, най-често бактериална. Инфекциите на отделителната система при бебетата се диагностицират трудно поради атипичното им протичане.
Колкото по-малко е детето, толкова по-вероятно е симптомите да не са характерни. В кърмаческа възраст инфекциите се придружават от повишена телесна температура и намален апетит. Нерядко обаче болестните прояви на бъбреците са слабо изразени. Повишената температура често се отдава на вирусна инфекция, възпалени сливици и дори на рана от падане. „Ако при преглед от педиатър не бъде установено възпаление на горните дихателни пътища, това може да е сигнал за инфекция на отделителната система”, уточнява доц. Буева.
Адекватното и бързо лечение е от изключително значение защото честите и повтарящи се уроинфекции в детството могат да доведат до повишено артериално налягане, както и до промяна в размера и функцията на бъбреците
в зряла възраст. Поради неволевото изпразване на пикочния мехур новородените уринират около 20 пъти в денонощие. Често родителите си задават въпроса колко често да сменят пелените на бебето. „Независимо дали се използват текстилни пелени, или пелени за еднократна употреба, те трябва да се сменят на 2–3 часа предупреждава нефроложката. Въпреки че попиват течността и запазват дупето сухо, пелените за еднократна употреба се напояват с урина и при температура около 37 оС стават отлична среда за развитие на микроорганизми – предпоставка за възникване на инфекции на пикочните пътища. „На около 1 год. децата вече имат контрол върху пикочния си мехур и могат да съобщят, когато той е пълен. Родителите трябва да приучат детето възможно най-рано да ходи на гърне и да премахнат пелените. След 6-ия месец, когато бебето може да стои седнало, вече може да се слага на гърне по няколко пъти на ден, за да свикне и да овладее контрола върху пикочния си мехур”, съветва доц. Буева.

От колко вода се нуждае детето?
За да се сведе до минимум рискът от бъбречни инфекции, децата трябва да поемат достатъчно течности. Но колко е достатъчно? Възрастните се нуждаят от около 2 л вода на ден. При децата обаче не може да се фиксира точно количество. Необходимостта от течности зависи от възрастта, сезона и дори от темперамента на детето. От значение за здравето на бъбреците е и видът на водата. Ако тя е „твърда”, т.е. с голямо съдържание на соли, се повишава рискът от развитие на бъбречнокаменна болест. Избягвайте да давате минерална вода на детето за сметка на изворната.

Източник

Read more »