Разумни грижи за детето

Как  да разберем къде е границата между разумните и полезни грижи и тези, които започват да вредят?

Прекалена грижа за здравето

Детските болести са кошмарът на всеки родител. Истина е, че имунната система на детето не е укрепнала и то по-лесно се разболява, но прекаленото „пазене” ще доведе точно до обратния на очакваното ефект.

Разумно е:

* Да храниш своето съкровище пълноценно и балансирано, да се консултираш с лекаря какви витамини или други подходящи хранителни добавки може да взима;

* Да излизате възможно най-често на разходки – на слънце и чист въздух;

* Да търсиш своевременно лекарска помощ, когато има здравословен проблем;

* Да се съобразяваш със задължителните профилактични консултации и да направиш необходимите ваксини.
Прекалено:

* Да се страхуваш от най-лекия полъх на вятъра, че може да ви докара настинка;

* Да обличаш детето с няколко блузи една върху друга при 25 градуса, защото... „не се знае какво може да стане“ :);

* Да не излизате навън, ако на небето има и най-малкото облаче (може да завали дъжд и малчо ще се намокри, ужас...);

* Да не позволяваш на детето да се събира с връстници, защото може да лепне грип и какво ли не още.

Мания за чистота

Разбира се, хигиената е много важна за здравето на детето. Чистият дом, храната, приготвена според съвременните хигиенни изисквания, всекидневният душ, измиването на ръцете и зъбите са неща, които всички приемаме като естествени и необходими. Но нито ти, нито детето можете и трябва да живеете в къща, която прилича на стерилна научна лаборатория.

Разумно е:

* Да купуваш хранителни и козметични продукти, които са с проверен произход и в срок на годност;

* Да къпеш своето съкровище всеки ден (но не по няколко пъти);

* Да почистваш ръчичките му преди хранене, да переш дрешките му с подходящи за нежната детска кожа препарати;

* Да се стараеш в дома ти да няма наслоена прах с дебелина няколко сантиметра...

Прекалено:

* Маниакално да лъскаш цялата къща до блясък и да я дезинфекцираш от пода до тавана всеки ден, защото твоето съкровище може да пипне някоя повърхност, която не е достатъчно чиста;

* Да взимаш всичко от ръцете на детето, за да го дезинфекцираш, преди то да си играе с него,

* Да следиш зорко да не би по дрешките му да се появи някое петънце и да не му даваш да тича свободно навън, защото ще се изцапа.

Едно от най-големите детски удоволствия е да скочиш в кална локва и то - с двата крака! Ако малкото не прави това, когато е на 3 години, кога да го прави – като стане на 23 ли? И какво толкова страшно има в едни изцапани с кал панталонки? Пералнята вкъщи нали работи :).

Страх от наранявания и травми
„Юнак без рана не ходи”, гласи друга народна мъдрост. Това означава, че когато играе навън, детето може и да падне, да си „спечели” някоя и друга синина или цицина. То обаче с гордост ще ги покаже на всички, защото те са доказателство за неговата смелост.

Разумно е:
* Да си наблизо, когато детето играе, за да можеш да реагираш своевременно, ако се появи проблем;

* Да водиш малчугана на обезопасени детски площадки, далече от уличния трафик.

Прекалено:

* Да не даваш на детето да направи и една крачка само, защото може да падне;

* Непрекъснато да му забраняваш да тича, да се катери и въобще – да изследва света. Така му отнемаш радостта от приключението, удовлетворението, че е постигнало нещо само, учиш го непрекъснато да се страхува и винаги да търси помощта на мама.

Страх от „лошо влияние”
Хрумвало ли ти е някога, че другите деца на площадката не са „подходящи” за твоето съкровище?

Разумно е:
* Да оставиш детето да се социализира само – то трябва да се научи да общува с връстниците си и да разрешава конфликтите си с тях;

* Но бъди наблизо и го наблюдавай, намеси се, когато някое от децата стане наистина агресивно.

Прекалено: 
* Да смяташ всяко друго дете за потенциална заплаха. Твоето съкровище не бива да расте изолирано. В живота си то ще срещне всякакви хора и трябва да се научи да общува адекватно. Детските приятелства, започнали на пясъчника, могат да се окажат една от най-ценните придобивки за порасналия човек.

Какво още можеш да направиш?
Татковците имат повече вкус към приключения – те без излишни драми гледат как детето скача в локвите, тичат заедно с него, не преживяват като световна катастрофа изцапаните дрешки. „Позволявай” на таткото да излиза сам с малчо – двамата със сигурност ще се върнат изцапани, но много доволни. Почти всеки възрастен с умиление си спомня своите постоянно ожулени колене и лакти от детството – те са знак за волни и щастливи игри, за дни, пълни с приключения.

Малките човечета попиват родителските нагласи. Ако с прекалената си тревожност и безброй страхове показваш на своя малчуган, че светът е лош и опасности дебнат отвсякъде, той също ще го приеме за такъв.

Не опитвай да затвориш детето си на едно „сигурно място, където всичко да е наред“ – такова място просто НЯМА. Животът в стъклен аквариум в никой случай не е щастлив и пълноценен.

Изгочник: тук