Добре дошли в моя блог!

Убедена съм, че всяко дете е миниатюрна енциклопедия – с всички нюанси на емоциите, откровеността, любопитството и със своята индивидуална житейска философия …нужно е само ние “големите”, да я прелистим и да се поучим от ежедневните уроци, които малките ни дават.

Няма по-добър съветник за гледане на дете от самото дете!

сряда, 13 април 2011 г.

Танцувай с мен

четвъртък, 7 април 2011 г.

Какво да ям по-време на бременност?

Препоръчвани храни по време на бременност


Броколи. Броколито съдържа фолиева киселина , калций и антиоксидантните витамини А, С и Е. Броколито стимулира естественото детоксициране на организма, което е от особено значение при растящият нов живот. Витамин А, който се съдържа в броколито, е особено важен през първия триместър на бременността.





Картофи. Картофите са богати на витамин С, фолиева киселина, влакна и въглехидрати. Изберете тъмночервените сортове за по-високи количества от бета-каротин, който освен всички други полезни функции също така предпазва кожата от слънчево увреждане. Яжте картофите със зърнени култури за да удвоите количеството на усвоеното от тялото желязо.



Плодове. Малините, къпините, боровинките и черешите са богати на фолиева киселина, витамин С и растителни добавки като антоцианин, които действат силно антиоксидантно и предпазват тялото на бременната от инфекции.




Авокадо. Авокадото е богато на фолиева киселина, на витамини В6, С и Е, на калий, на ненаситени мастни киселини, както и антиоксидантът алфа-каротин. Фолиевата киселина, на която авокадото е богато, осигурява до 70% защита срещу дефекти на нервната тръба на бебето.






Мляко. Млякото съчетава в себе си всички качества на сиренето, но освен това е богато на витамин D и В витамини. Един пакет прясно мляко на ден съдържа цялата препоръчвана дневна доза от мастната киселина омега-3. Добре е да знаете, че полу-обезмасленото мляко е почти толкова богато на калций, както и пълномасленото.



Кисело мляко. В киселото мляко се съдържа повече калций отколкото в прясното мляко (една четвърт от необходимата дневна доза се съдържа в една кофичка). Киселото мляко е също така богато на цинк, протеини и дори влакна. Калцият е особено необходим между 4 и 6 седмица на бременността.




Телешко месо. Телешкото е най-добрият избор за месо в хранителния режим на бременната. То е богато на В витамини, на лесноусвоимо желязо, цинк, и разбира се на протеини. Телешкото също така е един от най-богатите източници на холин. Цинкът, който се съдържа в него предпазва срещу ниското тегло на бебето при раждане, както и срещу родилни дефекти.


Яйца. Яйцата съдържат в себе си минерали и повече от 12 витамина. Хромът, който се съдържа в жълтъка може също така да облекчи усещането за гадене през първия триместър.
Пастьоризиран кашкавал.




Кашкавалът е храна, богата на калций, витамин В12, протеини, мазнини и въглехидрати, което го прави особено подходящ по време на бременността. Витамин В12, който се съдържа в усвоима форма в кашкавала, предпазва развиващите се мозък и нервна система на бебето.

Мазна риба. Малки риби, като херинга, скумрия и сьомга представляват най-добрият източник на омега-3, стимулираща мозъчната дейност . Те също съдържат от ценните по време на бременността желязо, калций и цинк, В и D витамини и протеини.


Пълнозърнести продукти. Обогатени с трици и зародишни кълнове пълназърнестите продукти осигуряват влакна и хранителни вещества, както и антиоксиданти, необходими за здравословна чревната флора.




Нахут. Нахутът съдържа антиоксидантът и имунно-стимулантът сапунин както и фолиева киселина, фибри, желязо и протеини, които са от съществено значение специално за вегетарианци. Яжте нахутът в съчетание с източник на витамин С за да осигурите максимално усвояване на съдържащото се желязо.




Зехтин. Зехтинът е богаи на антиоксиданти и на витамин Е, както и на олеинова киселина, които стимулират развитието на мозъчето и нервната система на нероденото бебе.








Семена и ядки. Семената и ядките са пълни с хранителни вещества, необходими за отглеждането и покълването на нов живот. В това определение се включват антиоксиданти, на селен, магнезий и витамин Е, както и на омега-3 мазнини, за стимулиране развитието на мозъка.


Източник: Мама и бебе

вторник, 18 януари 2011 г.

Симптоми на коликите

[бебе+колики.jpg]Коликите най-често се появяват, когато бебето е на около 2 до 3 седмици (или две до три седмици след планирания термин при преждевременно раждане)
За разлика от нормалния бебешки плач (когато са мокри, гладни или изморени), плачът по време на колики е неутешим и продължителен. Често той се повтаря по едно и също време на деня, много често това е късния следобед или привечер.
Ако вашето бебе има колики, коремчето му може да изглежда подуто. Възможно е и да забележите как детето свива и протяга крачета и изпуска газове докато плаче.
Коликите са обвинявани за дискомфорта и плача на иначе здравото бебе. Ако вашето бебе е на по-малко от пет месеца и плаче по повече от три часа в рамките на три дни и това се повтаря от повече от три седмици (не е моя измишльотина, но не знам колко научно е това определение) то най-вероятно се касае за колики. Коликите не са заболяване и в дългосрочен план няма да навредят на бебето, но коликите изобщо не са лесен период от живота на бебето. Нито за него, нито за родителите му.
Източник: Здраво бебе

понеделник, 17 януари 2011 г.

Защо някои бебета имат колики?

[бебешки+колики.jpg]Коликите са една от големите мистерии на бебешкия живот. Около 20 процента от бебетата имат ясно изразени колики. В общи линии съотношението е едно и също и при първородните и при следващите деца, момчета или момичета, кърмени или хранени с изкуствено мляко. Никой не може да ви каже защо някои бебета (и особено вашето, разбира се) са по податливи на коликите от други. Има много обяснения и със сигурност причините са повече от една.


Вашето бебе може да има колики, защото храносмилателната му система е все още недоразвита или защото е малко по-чувствителна. (Всъщност, думата “колики” идва от гръцката дума kolikos, която се превежда като колон (част от дебелото черво). Храносмилателният тракт на новородените съдържа все още много малко храносмилателни ензими и сокове необходими за да разградят храната. Разграждането на протеина в кърмата или в заместителите й може да предизвика болезнени газове.

От друга страна самото плачене, лакомо хранене и липсата на опит при поемане на течности от биберон предизвиква поглъщане на въздух, което също причинява газове. Ако бебето ви има колики от друго естество, ще забележите, че коликите се влошават след хранене или преди изхождане.

Някои експерти смятат, че всички бебета имат колики, но само някои го проявяват. Според тези твърдения коликите са физическо проявление на емоционална превъзбуда. Бебето ви може да е превъзбудено ако е просто по-чувствително по природа, например, или се възстановява от травмата на трудно или преждевременно раждане. Имайте предвид, че неговата нервна система все още се развива. В края не деня, такива бебета просто не могат да поемат повече звуци, впечатления от заобикалящия свят и те просто се отдават на вътрешното усещане за болка.

Между другото, ако сте пушили по време на бременността или пушите в момента, вашето има два пъти по-голяма вероятност вашето бебе да страда от колики (смята се, че кърменето намалява този риск).


За щастие, има светлина в тунела. Най-тежкият момент на коликите обикновено е около шестата седмица и чувствително отшумява до третия-четвъртия месец. До петия месец бебето вече трябва да е преминало през този етап от развитието си.

Е, не казах, че не е дълъг тунел. Междувременно, научете се как да облекчавате болките на бебето и не се колебайте да потърсите помощ ако не се справяте. Грижата за бебето в този период може да бъде доста стресираща и изморителна, така че ще трябва да намерите начин да почивате и да се погрижите за собственото си здраве и спокойствие. Крайно време е да поверите отрочето в ръцете на ужасения татко и да се поразходите или да попазарувате. Използвайте тези моменти да изпуснете напрежението. Никой не се е справил с коликите и вие няма да можете – това не ви прави лоша майка.
Източник: Здраво бебе

събота, 15 януари 2011 г.

Първото зъбче

Прекрасно е когато в детската усмивка грейне първото зъбче. Обикновено наближи ли седмият месец се показва. Разбира се това не е правило и феята на зъбчетата може да ви посети много по-късно, например към десетия – дванайсетия месец, а не е изключено и да е по-рано. Педиатърката на моята дъщеря спомена, че в своята практика е имала случай когато на бебенце е поникнало първото зъбче малко преди 40-я ден. Това е много рядък случай, който не е повод за притеснение.
Поникването на зъбите се обуславя от наследствените особености – ако вие или съпругът ви сте имали ранна или късна поява на зъби, най-вероятно е същото да се повтори и при вашия мъник. Също така забавяне на растежа, може да се наблюдава, ако детето има сериозни проблеми със здравето.
Общо временните зъби са 20 на брой – по 10 на всяка челюст (резци – 4бр., кучешки 2бр. и кътници 4бр.). Обикновено първи си проправят път централните резци на долната челюст и след тях се появяват същите на горната челюст. Не след дълго идва ред на страничните резци. Първите кътници може да очаквате на около годинка. След това се нареждат кучешките зъби и накрая вторите кътници. Предполага се, че на две годинки и половина детето има пълен комплект млечни зъби. Разбира се има и множество варианти за реда на пробиване, а има и редки случаи, в които някой зъб или чифт зъби изобщо не пробива. При патологична бременност или усложнения по време на раждането може да има отклонения в пробива на зъбите.
Също така е възможно млечните зъби да се разполагат асиметрично, което в практиката се случва нерядко. Родителите не бива да се притесняват, защото в повечето случаи подобен пробив се счита за нормален. Ако зъбите на детето ви са леко разместени, в резултат на дъвчене не след дълго ще застанат в правилна позиция. 
Още през третия месец на бременността започва залагането на зародишите на млечните зъби. Тогава е много важен приемът на витамини D, C, A и E и минерали – калций, фосфор и флуор.
Пробивът на зъбче се обуславя от наличието на твърда подутина върху венеца. След няколко дни мястото изтънява и зъбчето прорязва венеца, като по този начин се установява в устната кухина.
Болката е най-неприятният спътник по пътя на израстване на всяко зъбче. Тя е най-силна при появата на първите зъбчета.
През това време се наблюдават някои съпровождащи характерни симптоми – повишено слюнкоотделяне, което е причина за наличието на обрив по брадичката или на лицето, силна възбуда, хапане, раздразнителност, липса на апетит. Също така може да наблюдавате разстройство, повишена температура, безсъние, подръпване на ушите и др.
Всеки родител знае как още месеци преди да се види първото бисерче лигите потичат. Обикновено това се случва някъде от десетата седмица до третия – четвъртия месец. При някои “кранчето” е по-силно пуснато от колкото при други бебета. Тогава бебетата слагат най-различни неща в устата си, с които облекчават болката. Слюнкоотделянето се засилва, в резултат на което около брадичката се образува обрив. Хубаво е често да избърсвате засегнатото място. Възможно е също така голямото количество слюнка да е причина да чуете детето да кашля или да се дави. Знайте, че бебетата открият ли как могат да привлекат внимание чрез кашлицата те започват да я усъвършенстват, което не бива да е повод за притеснение, ако няма други симптоми на простуда или вирусно заболяване.
От известно време забелязвате силна възбуда във вашето дете. Неведнъж от весело и общително то се превръща в нервно и раздразнително. Колкото малкото остро зъбче напредва в бебешкото венче, толкова по-силна болка изпитват малчуганите, толкова и по-раздразнителни стават. От лакомото хранене по време на обед вече няма и следа. То се е превърнало в малък капризен човек, чиитоапетит е видимо намален. Ако бебето е още на млечна храна то в началото жадно започва да суче, но скоро се отдръпва разревано. Причина е сученето, което предизвиква болезнено усещане във венците. Това са трудни моменти за майката и малкото бебче, които траят при някои седмици наред, а при други преминават само за ден-два. Ако детето е в период на захранване, нищо чудно за известно време да отхвърли пюретата, но не се притеснявайте, защото нужните му хранителни вещества може да си набави все още от кърмата или адаптираното мляко. Може да се обадите на своя лекар само в случай, че детето откаже да яде няколко поредни хранения. 
Никне ни първото зъбчеВ този период разстройството и леко повишената температура са нещо напълно нормално, макар не всички лекари да споделят това мнение. Много майки, включително и аз забелязват, че наличието на температура не по-висока от 38º С и разстройство са предвестници на появата на поредното зъбче. Лекарите може би уместно не успокояват майките, че двата признака са симптоми на зъбния растеж, защото трябва стриктно да се следят стомашно-чревните проблеми и високата температура, за да не продължат във времето и да се задълбочат. Много често никненето на зъби провокира спад в имунната система на детето. В този период детето е много податливо на вирусни инфекции и родителите трябва да бъдат внимателни.
Безсънието се наблюдава най-често, когато започне появата на първите 4 кътника. Най-често това е около година и половина. От болките във венеца детето все по-трудно заспива самичко и все по-често се буди нощем. За да успокоят детето, често родителите дават вода или мляко и така провокират старите навици. Трудно е да се каже кое е най-правилно в такива напрегнати моменти, но не тичайте веднага към шишето или чашата. Първите няколко минути е добре да оставите детето самичко и да се надявате бързо да премине болката и то да се успокои. Ако прецените, че единствено с шишето може да успокоите разстроеното бебе, дайте му го в креватчето без да го вдигате. Колкото по-малко се разбужда, толкова по-лесно ще заспи. Най-добре е да му дадете само вода. Когато пробият първите зъбки храненето с мляко през нощта трябва да се преустанови.
Много често ставате свидетел на това как детето опипва ушите си и започва да ги дърпа. Ако това не се дължи на ушна инфекция, тези странни движения са продиктувани от болката във венците, която се е разпространила към ушите и бузите. В такива случаи децата освен да подръпват ушите си, търкат и бузите.
Има много домашни лекове за облекчаване на болката – гумена играчка, кубче лед, студен плод за смучене, пръстът на мама или татко и др. Най-голям ефект има дъвченето. Оказвайки натиск на венците, то облекчава болката. Още по-хубаво е, когато предмета, който дъвче детето е студен. Други предпочитат да им правят масаж на венците посредством пръста на мама или тате. В аптеките продават различни орални медикаменти, като специални гелове и хапчета, които се взимат само по предписание на лекаря.
Никненето на първите зъби почти винаги е труден период и изпитание за младите родители и невръстното детенце. Въоръжете се с търпение и както са казали старите хора “всяко чудо за три дни”.
Източник: Аз жената

петък, 14 януари 2011 г.

Естествено или изкуствено хранене на бебето

Естествено или изкуствено хранене - погрешно поставен въпрос

Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на кърменето и почитателите на би­берона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, детегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си. Хората казват: „Кърменето е измислено от природата." Забележка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила."
На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод.
Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.
Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим?
Да преминем сега към главния въпрос и за тези, които из­бират кърменето, и за тези, които предпочетат биберона - кога да се храни детето? Въпрос, на който най-естествено би трябвало да се отговори: когато е гладно. За беда наша­та цивилизация е успяла излишно да усложни този прост и очевиден отговор.
През двайсетте и трийсетте години много хора смятаха, че е добре да се създават навици у децата винаги когато е възможно. И голяма част от обучението се състоеше спо­ред тях в това да се привикне възможно най-бързо детето към строг дневен режим. Така лекарите наложиха храните­лен ритъм на три или четири часа. Майката трябваше да кърми точно на такива интервали. Този ужасен режим на­рушаваше един от основните принципи на отглеждане на психологически здрави деца - уважението към тяхната индивидуалност.
Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходи­мост да се храни според собствения си ритъм. Как сме мог­ли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собст­вените му потребности от храна се променят.
Какво става с бебе, хранено под час? Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко. Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане - то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас.
В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е глад­но и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин - като плаче.
Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва: „В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!" И с течение на минутите плачът променя природата и тона си - вместо ви­соко и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръ­щате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!"

Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то постепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е ни­какъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка на­дежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се на­учава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере - постоянния гняв или апатичното примирение, детето усвоява едно и също ба­зисно недоверие към живота. Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начина­ние, което носи само разочарование.
Обществото ни най-сетне започва да забелязва ужасните недостатъци на храненето под час. Все повече лекари ре­шават да препоръчат - и все повече майки да прилагат онова, което сега наричаме хранене по желание. Този ме­тод се основава на нещо, което би трябвало да се подразби­ра, толкова е ясно - бебето само ще ни каже, че е гладно, когато се събуди и разплаче.
В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точ­ка.
Проблемите с храненето почти винаги възникват,  защо­то някаква принуда, противоположна на естествените пот­ребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст. В края на краищата родите­лите имат един голям съюзник в храненето на децата си -техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето.


Родителите следва да се съобразяват е индивидуалност­та на децата си още от раждането им. Но често това не е така. Инциденти като следния са за съжаление доста раз­пространени. Преди близо час и половина бебето е била нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих." Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно. Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина.
Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света - основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава — е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо."
Втората основна потребност на детето е топлината. За това едва ли има смисъл да се говори, тъй като 99% от май­ките добре обличат бебетата си и ги пазят от настинка.
Третата основна потребност е сънят. Нея бебето съвсем естествено задоволява само. То спи толкова, колкото е не­обходимо. Когато се наспи, се събужда. И все пак няколко думи за навиците му и за ритъма му на сън биха могли да се окажат полезни.
Не е наложително къщата да е тиха и спокойна когато бе­бето спи. Всички познаваме майките, които ходят на пръсти и се втурват към вратата, за да прошепнат на гостите: „Шт! Бебето спи!" Това наистина не е нужно. Всъщност, ако пола­гате прекалени усилия, за да пазите тишина, можете така да обучите детето, че с течение на времето изкуствената липса на шум да му стане абсолютно необходима, за да спи добре.
Така че вършете, каквото имате да вършите, докато де­тето спи, и не се колебайте, ако желаете, да пуснете радио­то или телевизията в съседната стая.
Бих искал тук да добавя, че разпределението на часовете за сън при детето е съвършено различно от това на възрастните. Докато е съвсем малко, бебето заспива веднага, щом се насуче - твърде удобен за вас навик. Но постепенно то започва все по-дълго да остава будно след кърмене; това не пречи особено през деня, но може да ви натежи посред нощ. След хранене през нощта вие бихте искали отново да заспи­те, защото трябва да ставате рано. Обаче бебето не знае нищо по въпроса. То е заситено, щастливо, доволно и няма желание да заспи веднага. Иска малко да си поиграе и да пободърства.
Случва се също бебето да се събуди и да се разплаче по­сред нощ неизвестно защо. Нищо чудно да има колики или да го боли стомахчето. Вие нищо не можете да направите. Установявате дори, че макар да го взимате на ръце и да го галите, не успявате да го утешите. То плаче, та се къса и ето че двамата със съпруга ви, умрели за сън, отчаяно се опитва­те да го успокоите, за да можете отново да си легнете. В такива мигове откривате, че цивилизацията е само тънък пласт лустро върху повърхността на примитивното същест­во, което дреме у вас. В душата ви се надига гняв срещу бебе­то, желание да го разтърсите, да го ударите, да изкрещите, за да го накарате да млъкне: „Престани! Нали трябва да спим!"
Тъй като никой не говори на родителите за тези момен­ти, много от тях се чувстват ужасно виновни, че изпитват такива емоции. Всъщност, ако ги изпитвате, вие сте напълно нормални баща и майка. Именно ако ги изпитвате. Но ако загубите самообладание, ако ударите детето, тогава трябва да се обърнете към лекар. Нормално е да се чувствате не­щастни и бесни при такива обстоятелства, но сте длъжни да контролирате действията си.
Детското столче може да се окаже полезно за бебето ви. То служи не само за да го пренасяте до колата или от стая в стая, за да ви е пред очите, а позволява на самото бебе да заеме различно положение. Понякога, когато бебето не ус­пява да заспи легнало в люлката си, то е способно да се унесе в пет часа сутринта в детското си столче. И все пак не забравяйте, че какъвто и да е ритъмът на сън и на бодърстване на бебето, разликата между неговите и вашите навици винаги ще ви пречи и ще ви причинява неприятности. 
д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Закуска в междучасията

Гладен в междучасията

 "... И без да похапваш преди обяд или преди вечеря!"

Със сигурност си чувал това много пъти. Междинните закуски, всъщност, са полезни за децата, но не е полезно да хапваш толкова много, че вече да не си гладен, когато стане време за обяда или вечерята. Но подходяща закуска в подходящото време е нещо, от което децата имат нужда.

Децата имат нужда от „зареждане” с енергия повече от три пъти на ден, особено ако са наистина активни. Ходенето пеша до училище, игрите по физическо, носенето на раницата  – всичко това изисква енергия. Освен това, децата имат по-малки стомаси и затова трябва да се хранят по-често от възрастните.

Когато децата не се хранят и не закусват редовно, се чувстват уморени и капризничат. Ако съвсем наближава време за обяда или вечерята, тогава ги изчакай, но иначе е приемливо да похапваш допълнително един-два пъти на ден.

Разбира се, това не е и задължително. Отдели си време за подобни закуски, но, хапвай само ако наистина си гладен. Недей да ядеш, само защото нямаш какво по-интересно да правиш, докато гледаш телевизия или като награда, че си си написал домашното!
Хапва ми се нещо…пак
Изял си си закуската сутринта и си бил сит като си отишъл на училище. Но сега, след като си имал рисуване, потичал си здраво по физическо, писал си съчинение по български, отново си готов да ядеш! Това е, защото тялото ти вече е изразходвало енергията от ранната сутрешна закуска удома. Късмет, че идва голямото междучасие и е време за междинна сутрешна закуска в училище!


Но какво да похапнеш? Чудесен избор са плодовете, ядките, плодово кисело мляко, нарязани зеленчуци, обикновени бисквити, сирене и кашкавал, пълнозърнесто хлебче. Приготви си вкъщи нещо, което обичаш да ядеш, но се постарай да избягваш храни с много захар или мазни изкушения, които няма да те заситят за дълго.

Друг подходящ момент за „презареждане” е следобедната закуска. 
Кои закуски са здравословни?
Много хора си мислят, че похапването между основните яденета (сутрешна закуска, обяд и вечеря) означава тъпкане с чипс, бонбони, сладкиши... Затова вярват, че тези междинни закуски не са хранителни и необходими. Но, ако ти направиш правилен избор, тези закуски ще бъдат здравословни, ще ти доставят енергията и хранителните вещества, от които се нуждаеш.

Един портокал ще ти осигури бърза енергия и витамин C за по-късно, което е много добре, ако следва часът по физическо. Опаковка чипс, обаче, съдържа много мазнини –  нещо, с което не бива да се прекалява! Ако остава още много време до обяда, пълнозърнестите храни (питка, домашно кексче) ще ти помогнат да се чувстваш сит по-дълго,  за разлика от сладолед, вафла или поничка с крем.

Разбира се, че можеш да ядеш и вафли и чипс от време на време, например в неделя. Но се опитвай да избираш по-хранителни варианти за редовните си закуски. Ако се чувстваш само леко гладен - един плод е съвсем достатъчен. Ако си много гледен, а обяда или вечерята са далеч, опитай хлебче със сирене и домат, купичка със зрънчо и кисело мляко, пълнозърнест сандвич със зеленчуци…
Източник: zdraveya

Share & Enjoy

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More