This is featured post 1 title
Replace these every slider sentences with your featured post descriptions.Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these with your own descriptions.This theme is Bloggerized by Lasantha - Premiumbloggertemplates.com.
This is featured post 2 title
Replace these every slider sentences with your featured post descriptions.Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these with your own descriptions.This theme is Bloggerized by Lasantha - Premiumbloggertemplates.com.
This is featured post 3 title
Replace these every slider sentences with your featured post descriptions.Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these with your own descriptions.This theme is Bloggerized by Lasantha - Premiumbloggertemplates.com.
Добре дошли в моя блог!
Убедена съм, че всяко дете е миниатюрна енциклопедия – с всички нюанси на емоциите, откровеността, любопитството и със своята индивидуална житейска философия …нужно е само ние “големите”, да я прелистим и да се поучим от ежедневните уроци, които малките ни дават.
Няма по-добър съветник за гледане на дете от самото дете!
Страници
сряда, 13 април 2011 г.
четвъртък, 7 април 2011 г.
Какво да ям по-време на бременност?
Броколи. Броколито съдържа фолиева киселина , калций и антиоксидантните витамини А, С и Е. Броколито стимулира естественото детоксициране на организма, което е от особено значение при растящият нов живот. Витамин А, който се съдържа в броколито, е особено важен през първия триместър на бременността.
Картофи. Картофите са богати на витамин С, фолиева киселина, влакна и въглехидрати. Изберете тъмночервените сортове за по-високи количества от бета-каротин, който освен всички други полезни функции също така предпазва кожата от слънчево увреждане. Яжте картофите със зърнени култури за да удвоите количеството на усвоеното от тялото желязо.
Плодове. Малините, къпините, боровинките и черешите са богати на фолиева киселина, витамин С и растителни добавки като антоцианин, които действат силно антиоксидантно и предпазват тялото на бременната от инфекции.
Авокадо. Авокадото е богато на фолиева киселина, на витамини В6, С и Е, на калий, на ненаситени мастни киселини, както и антиоксидантът алфа-каротин. Фолиевата киселина, на която авокадото е богато, осигурява до 70% защита срещу дефекти на нервната тръба на бебето.
Мляко. Млякото съчетава в себе си всички качества на сиренето, но освен това е богато на витамин D и В витамини. Един пакет прясно мляко на ден съдържа цялата препоръчвана дневна доза от мастната киселина омега-3. Добре е да знаете, че полу-обезмасленото мляко е почти толкова богато на калций, както и пълномасленото.
Кисело мляко. В киселото мляко се съдържа повече калций отколкото в прясното мляко (една четвърт от необходимата дневна доза се съдържа в една кофичка). Киселото мляко е също така богато на цинк, протеини и дори влакна. Калцият е особено необходим между 4 и 6 седмица на бременността.
Телешко месо. Телешкото е най-добрият избор за месо в хранителния режим на бременната. То е богато на В витамини, на лесноусвоимо желязо, цинк, и разбира се на протеини. Телешкото също така е един от най-богатите източници на холин. Цинкът, който се съдържа в него предпазва срещу ниското тегло на бебето при раждане, както и срещу родилни дефекти.
Яйца. Яйцата съдържат в себе си минерали и повече от 12 витамина. Хромът, който се съдържа в жълтъка може също така да облекчи усещането за гадене през първия триместър.
Пастьоризиран кашкавал.
Кашкавалът е храна, богата на калций, витамин В12, протеини, мазнини и въглехидрати, което го прави особено подходящ по време на бременността. Витамин В12, който се съдържа в усвоима форма в кашкавала, предпазва развиващите се мозък и нервна система на бебето.
Мазна риба. Малки риби, като херинга, скумрия и сьомга представляват най-добрият източник на омега-3, стимулираща мозъчната дейност . Те също съдържат от ценните по време на бременността желязо, калций и цинк, В и D витамини и протеини.
Пълнозърнести продукти. Обогатени с трици и зародишни кълнове пълназърнестите продукти осигуряват влакна и хранителни вещества, както и антиоксиданти, необходими за здравословна чревната флора.
Нахут. Нахутът съдържа антиоксидантът и имунно-стимулантът сапунин както и фолиева киселина, фибри, желязо и протеини, които са от съществено значение специално за вегетарианци. Яжте нахутът в съчетание с източник на витамин С за да осигурите максимално усвояване на съдържащото се желязо.
Зехтин. Зехтинът е богаи на антиоксиданти и на витамин Е, както и на олеинова киселина, които стимулират развитието на мозъчето и нервната система на нероденото бебе.
Семена и ядки. Семената и ядките са пълни с хранителни вещества, необходими за отглеждането и покълването на нов живот. В това определение се включват антиоксиданти, на селен, магнезий и витамин Е, както и на омега-3 мазнини, за стимулиране развитието на мозъка.
Източник: Мама и бебе
вторник, 18 януари 2011 г.
Симптоми на коликите
Коликите най-често се появяват, когато бебето е на около 2 до 3 седмици (или две до три седмици след планирания термин при преждевременно раждане)За разлика от нормалния бебешки плач (когато са мокри, гладни или изморени), плачът по време на колики е неутешим и продължителен. Често той се повтаря по едно и също време на деня, много често това е късния следобед или привечер.
Ако вашето бебе има колики, коремчето му може да изглежда подуто. Възможно е и да забележите как детето свива и протяга крачета и изпуска газове докато плаче.
Коликите са обвинявани за дискомфорта и плача на иначе здравото бебе. Ако вашето бебе е на по-малко от пет месеца и плаче по повече от три часа в рамките на три дни и това се повтаря от повече от три седмици (не е моя измишльотина, но не знам колко научно е това определение) то най-вероятно се касае за колики. Коликите не са заболяване и в дългосрочен план няма да навредят на бебето, но коликите изобщо не са лесен период от живота на бебето. Нито за него, нито за родителите му.
Източник: Здраво бебе
понеделник, 17 януари 2011 г.
Защо някои бебета имат колики?
Коликите са една от големите мистерии на бебешкия живот. Около 20 процента от бебетата имат ясно изразени колики. В общи линии съотношението е едно и също и при първородните и при следващите деца, момчета или момичета, кърмени или хранени с изкуствено мляко. Никой не може да ви каже защо някои бебета (и особено вашето, разбира се) са по податливи на коликите от други. Има много обяснения и със сигурност причините са повече от една.Вашето бебе може да има колики, защото храносмилателната му система е все още недоразвита или защото е малко по-чувствителна. (Всъщност, думата “колики” идва от гръцката дума kolikos, която се превежда като колон (част от дебелото черво). Храносмилателният тракт на новородените съдържа все още много малко храносмилателни ензими и сокове необходими за да разградят храната. Разграждането на протеина в кърмата или в заместителите й може да предизвика болезнени газове.
От друга страна самото плачене, лакомо хранене и липсата на опит при поемане на течности от биберон предизвиква поглъщане на въздух, което също причинява газове. Ако бебето ви има колики от друго естество, ще забележите, че коликите се влошават след хранене или преди изхождане.
Някои експерти смятат, че всички бебета имат колики, но само някои го проявяват. Според тези твърдения коликите са физическо проявление на емоционална превъзбуда. Бебето ви може да е превъзбудено ако е просто по-чувствително по природа, например, или се възстановява от травмата на трудно или преждевременно раждане. Имайте предвид, че неговата нервна система все още се развива. В края не деня, такива бебета просто не могат да поемат повече звуци, впечатления от заобикалящия свят и те просто се отдават на вътрешното усещане за болка.
Между другото, ако сте пушили по време на бременността или пушите в момента, вашето има два пъти по-голяма вероятност вашето бебе да страда от колики (смята се, че кърменето намалява този риск).
За щастие, има светлина в тунела. Най-тежкият момент на коликите обикновено е около шестата седмица и чувствително отшумява до третия-четвъртия месец. До петия месец бебето вече трябва да е преминало през този етап от развитието си.
Е, не казах, че не е дълъг тунел. Междувременно, научете се как да облекчавате болките на бебето и не се колебайте да потърсите помощ ако не се справяте. Грижата за бебето в този период може да бъде доста стресираща и изморителна, така че ще трябва да намерите начин да почивате и да се погрижите за собственото си здраве и спокойствие. Крайно време е да поверите отрочето в ръцете на ужасения татко и да се поразходите или да попазарувате. Използвайте тези моменти да изпуснете напрежението. Никой не се е справил с коликите и вие няма да можете – това не ви прави лоша майка.
събота, 15 януари 2011 г.
Първото зъбче
Също така е възможно млечните зъби да се разполагат асиметрично, което в практиката се случва нерядко. Родителите не бива да се притесняват, защото в повечето случаи подобен пробив се счита за нормален. Ако зъбите на детето ви са леко разместени, в резултат на дъвчене не след дълго ще застанат в правилна позиция.
Болката е най-неприятният спътник по пътя на израстване на всяко зъбче. Тя е най-силна при появата на първите зъбчета.
От известно време забелязвате силна възбуда във вашето дете. Неведнъж от весело и общително то се превръща в нервно и раздразнително. Колкото малкото остро зъбче напредва в бебешкото венче, толкова по-силна болка изпитват малчуганите, толкова и по-раздразнителни стават. От лакомото хранене по време на обед вече няма и следа. То се е превърнало в малък капризен човек, чиитоапетит е видимо намален. Ако бебето е още на млечна храна то в началото жадно започва да суче, но скоро се отдръпва разревано. Причина е сученето, което предизвиква болезнено усещане във венците. Това са трудни моменти за майката и малкото бебче, които траят при някои седмици наред, а при други преминават само за ден-два. Ако детето е в период на захранване, нищо чудно за известно време да отхвърли пюретата, но не се притеснявайте, защото нужните му хранителни вещества може да си набави все още от кърмата или адаптираното мляко. Може да се обадите на своя лекар само в случай, че детето откаже да яде няколко поредни хранения.
Безсънието се наблюдава най-често, когато започне появата на първите 4 кътника. Най-често това е около година и половина. От болките във венеца детето все по-трудно заспива самичко и все по-често се буди нощем. За да успокоят детето, често родителите дават вода или мляко и така провокират старите навици. Трудно е да се каже кое е най-правилно в такива напрегнати моменти, но не тичайте веднага към шишето или чашата. Първите няколко минути е добре да оставите детето самичко и да се надявате бързо да премине болката и то да се успокои. Ако прецените, че единствено с шишето може да успокоите разстроеното бебе, дайте му го в креватчето без да го вдигате. Колкото по-малко се разбужда, толкова по-лесно ще заспи. Най-добре е да му дадете само вода. Когато пробият първите зъбки храненето с мляко през нощта трябва да се преустанови.
Много често ставате свидетел на това как детето опипва ушите си и започва да ги дърпа. Ако това не се дължи на ушна инфекция, тези странни движения са продиктувани от болката във венците, която се е разпространила към ушите и бузите. В такива случаи децата освен да подръпват ушите си, търкат и бузите.
петък, 14 януари 2011 г.
Естествено или изкуствено хранене на бебето
Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на кърменето и почитателите на биберона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, детегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си. Хората казват: „Кърменето е измислено от природата." Забележка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила."
На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод.
Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.
През двайсетте и трийсетте години много хора смятаха, че е добре да се създават навици у децата винаги когато е възможно. И голяма част от обучението се състоеше според тях в това да се привикне възможно най-бързо детето към строг дневен режим. Така лекарите наложиха хранителен ритъм на три или четири часа. Майката трябваше да кърми точно на такива интервали. Този ужасен режим нарушаваше един от основните принципи на отглеждане на психологически здрави деца - уважението към тяхната индивидуалност.
Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходимост да се храни според собствения си ритъм. Как сме могли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собствените му потребности от храна се променят.
Какво става с бебе, хранено под час? Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко. Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане - то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас.
В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е гладно и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин - като плаче.
Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва: „В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!" И с течение на минутите плачът променя природата и тона си - вместо високо и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръщате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!"
Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то постепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е никакъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка надежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се научава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере - постоянния гняв или апатичното примирение, детето усвоява едно и също базисно недоверие към живота. Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начинание, което носи само разочарование.
В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точка.
Проблемите с храненето почти винаги възникват, защото някаква принуда, противоположна на естествените потребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст. В края на краищата родителите имат един голям съюзник в храненето на децата си -техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето.
Родителите следва да се съобразяват е индивидуалността на децата си още от раждането им. Но често това не е така. Инциденти като следния са за съжаление доста разпространени. Преди близо час и половина бебето е била нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих." Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно. Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина.
Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света - основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава — е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо."
Втората основна потребност на детето е топлината. За това едва ли има смисъл да се говори, тъй като 99% от майките добре обличат бебетата си и ги пазят от настинка.
Третата основна потребност е сънят. Нея бебето съвсем естествено задоволява само. То спи толкова, колкото е необходимо. Когато се наспи, се събужда. И все пак няколко думи за навиците му и за ритъма му на сън биха могли да се окажат полезни.
Не е наложително къщата да е тиха и спокойна когато бебето спи. Всички познаваме майките, които ходят на пръсти и се втурват към вратата, за да прошепнат на гостите: „Шт! Бебето спи!" Това наистина не е нужно. Всъщност, ако полагате прекалени усилия, за да пазите тишина, можете така да обучите детето, че с течение на времето изкуствената липса на шум да му стане абсолютно необходима, за да спи добре.
Така че вършете, каквото имате да вършите, докато детето спи, и не се колебайте, ако желаете, да пуснете радиото или телевизията в съседната стая.
Бих искал тук да добавя, че разпределението на часовете за сън при детето е съвършено различно от това на възрастните. Докато е съвсем малко, бебето заспива веднага, щом се насуче - твърде удобен за вас навик. Но постепенно то започва все по-дълго да остава будно след кърмене; това не пречи особено през деня, но може да ви натежи посред нощ. След хранене през нощта вие бихте искали отново да заспите, защото трябва да ставате рано. Обаче бебето не знае нищо по въпроса. То е заситено, щастливо, доволно и няма желание да заспи веднага. Иска малко да си поиграе и да пободърства.
Случва се също бебето да се събуди и да се разплаче посред нощ неизвестно защо. Нищо чудно да има колики или да го боли стомахчето. Вие нищо не можете да направите. Установявате дори, че макар да го взимате на ръце и да го галите, не успявате да го утешите. То плаче, та се къса и ето че двамата със съпруга ви, умрели за сън, отчаяно се опитвате да го успокоите, за да можете отново да си легнете. В такива мигове откривате, че цивилизацията е само тънък пласт лустро върху повърхността на примитивното същество, което дреме у вас. В душата ви се надига гняв срещу бебето, желание да го разтърсите, да го ударите, да изкрещите, за да го накарате да млъкне: „Престани! Нали трябва да спим!"
Тъй като никой не говори на родителите за тези моменти, много от тях се чувстват ужасно виновни, че изпитват такива емоции. Всъщност, ако ги изпитвате, вие сте напълно нормални баща и майка. Именно ако ги изпитвате. Но ако загубите самообладание, ако ударите детето, тогава трябва да се обърнете към лекар. Нормално е да се чувствате нещастни и бесни при такива обстоятелства, но сте длъжни да контролирате действията си.
Детското столче може да се окаже полезно за бебето ви. То служи не само за да го пренасяте до колата или от стая в стая, за да ви е пред очите, а позволява на самото бебе да заеме различно положение. Понякога, когато бебето не успява да заспи легнало в люлката си, то е способно да се унесе в пет часа сутринта в детското си столче. И все пак не забравяйте, че какъвто и да е ритъмът на сън и на бодърстване на бебето, разликата между неговите и вашите навици винаги ще ви пречи и ще ви причинява неприятности.
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"
четвъртък, 13 януари 2011 г.
Закуска в междучасията
Гладен в междучасията
Децата имат нужда от „зареждане” с енергия повече от три пъти на ден, особено ако са наистина активни. Ходенето пеша до училище, игрите по физическо, носенето на раницата – всичко това изисква енергия. Освен това, децата имат по-малки стомаси и затова трябва да се хранят по-често от възрастните.
Когато децата не се хранят и не закусват редовно, се чувстват уморени и капризничат. Ако съвсем наближава време за обяда или вечерята, тогава ги изчакай, но иначе е приемливо да похапваш допълнително един-два пъти на ден.
Разбира се, това не е и задължително. Отдели си време за подобни закуски, но, хапвай само ако наистина си гладен. Недей да ядеш, само защото нямаш какво по-интересно да правиш, докато гледаш телевизия или като награда, че си си написал домашното!
Хапва ми се нещо…пак
Друг подходящ момент за „презареждане” е следобедната закуска.
Кои закуски са здравословни?
Един портокал ще ти осигури бърза енергия и витамин C за по-късно, което е много добре, ако следва часът по физическо. Опаковка чипс, обаче, съдържа много мазнини – нещо, с което не бива да се прекалява! Ако остава още много време до обяда, пълнозърнестите храни (питка, домашно кексче) ще ти помогнат да се чувстваш сит по-дълго, за разлика от сладолед, вафла или поничка с крем.
Разбира се, че можеш да ядеш и вафли и чипс от време на време, например в неделя. Но се опитвай да избираш по-хранителни варианти за редовните си закуски. Ако се чувстваш само леко гладен - един плод е съвсем достатъчен. Ако си много гледен, а обяда или вечерята са далеч, опитай хлебче със сирене и домат, купичка със зрънчо и кисело мляко, пълнозърнест сандвич със зеленчуци…

















