Не се тръгва всяка година за първи път на училище. Първият звънец е един вододел между безгрижното детство и първите сериозни задължения, изпитания и решения.
Детето разбира, че пораства, а и ние започваме да се чудим как така неусетно отлетяха първите седем години - дали не пропуснахме нещо, дали не избързахме или закъсняхме с възпитанието на нашето вече пораснало дете. Сега ще си проличи. Дали първият учебен ден то страхливо ще ни стиска за ръка и няма да иска да остане насаме с новите си съученици, дали ще го е срам от нашата целувка и от това, че постоянно му оправяме яката на ризата или му загащваме блузката в панталончето. Как ще реагира с любопитство или със страх, с радост или с нежелание. Наистина това донякъде зависи от първите седем години - от това как сме живели досега, как е възпитавано, дали е ходило на детска градина, дали се е радвало на щастливо детство и любящо семейство или не.
Каквито и да са били първите седем години, първият учебен ден винаги е примесен със страх и с радост.
За да бъде по-уверено и по-спокойно детето на този ден е добре от рано да се подготвим за него. Не само да купуваме дрешки, книжки и ученически пособия, а купувайки ги да разговаряме с нашия бъдещ ученик за онова, което го очаква оттук нататък.Защото го очакват много промени. Режимът му на живот се променя. Въпреки че програмата на първолаците не е кой знае колко сложна, вече ги няма шарените столчета от детската градина, няма ги играчките. За съжаление масовото българско училище посреща първолаците доста сиво и доста спартански. Класната стая обикновено представлява шкафове, чинове и дъска. В най-добрия случай малко живи цветя и цветни учебни помагала по стените или портрет на някой народен будител.
Поставете се на мястото на едно 6-7 годишно дете, което е свикнало с пъстрата си детска стая у дома, определено тази обстановка ще му се види доста стресираща. Ако не можете да му предложите нищо по-добро като училище, поне го подгответе какво да очаква. Разкажете му как е било по ваше време, когато вие сте били първокласници, как са ви посрещнали, как са ви хванали по-големите ученици и как са ви въвели в класната стая. Добре е това да се разказва, защото може някои деца да не искат да подадат ръка на непознати и да не искат да тръгнат с тях, защото просто не знаят къде ще ги отведат. Това ще ви накара да се почувствате много неловко, че само вашето дете реве в тази така приповдигната обстановка, а на горкото учениче училището ще му се види доста горчиво от първата крачка. За да не се случва това, сега е моментът за носталгични спомени и за разкази, кое как е в училище. Кое е позволено и кое не. Кое е забавно и за кое се изисква повече търпение. Разказвайте и се смейте, за да има вкус на предстояща забава.Можете няколко дни преди първия учебен ден да отидете в избраното училище и заедно с детето да проверите коя ще бъде неговата учебна стая, коя ще бъде госпожата и как изглежда училището отвътре.
0 коментара:
Публикуване на коментар