Нищо не е по-силно от родителската любов и за щастие тя е по-силна и от самите нас - родителите. Любовта към детето не просто ни посочва най-доброто, на което сме способни - тя е в състояние да надвие и собствените ни, лични и предполагаемо разумни, страхове. Най-често срещаното „описание” на чувствата, които детето поражда, е, че те не могат да бъдат описани. А могат ли да бъдат повторени?Отговорът идва с появата на второ дете, но преди той да се избистри напълно, задължително преминава (и вие с него) през страха, съмнението, объркването, гузната съвест. Възможен ли е „втори дубъл” за неповторимото и всепоглъщащо чувство или трябва да се „отнеме” от него, за да се „пренасочи”? Еднакво ли обичаме децата си, показваме ли им го и успяваме ли да ги убедим? По-скоро - да. Но не защото сме супер родители, решили дилемата по гениален начин, а защото проблемът е почти толкова изкуствен, колкото и повечето родителски тревоги. За наше облекчение, родителската любов (или ако предпочитате - природата) се справя прекрасно и без „помощта” и опитите ни да я обясним „логично”, да я предвидим по време и проява и ако е удобно да я „измерим”. Тя е там, където са децата, във „формата”, от която се нуждаят и със силата, която винаги ще изненадва.
0 коментара:
Публикуване на коментар